Най-хубавото ми преживяване в Тбилиси беше в един слънчев следобед да гледам как студентите от Грузинското театрално и филмово училище танцуват на традиционния празник на първокурсниците“, споделя кинокритикът Ирина Иванова – асистент преподавател и един от представителите на НАТФИЗ на Международния студентски филмов фестивал в Грузия. Кинофорумът се проведе в Тбилиси от 10 до 15 октомври, а с празника на първокурсниците всъщност се открива новата учебна година. Случва се всеки октомври в къщата музей на Коте Марджанашвили – известния театрален режисьор от началото на XX век и автор на първия игрален грузински филм.
Тази година обаче студентите имат по-сериозен повод за празнуване. Тяхното училище – Държавният театрален и филмов университет „Шота Руставели“*, отбелязва 100-годишен юбилей и 50 години от създаването на Кинофакултета. „По този начин могат да танцуват единствено хора, които са на 20“, добавя с усмивка Ирина и ни разказва за Фестивала, превърнал се в желано място за среща и сцена за изява на младите хора, посветили се на киното.
Международният студентски филмов фестивал в Тбилиси се създава още през 80-те. Възстановява се през 2007 г. и вече над 15 години посреща студентските продукции на едни от най-добрите филмови училища по света. Фокусиран върху студентите, Фестивалът си поставя за цел да им даде възможност да се развият и утвърдят като кинопрофесионалисти.
„На практика, аудиторията се състоеше само от млади хора – студенти и техни приятели, както и преподавателите, разбира се
– споделя Ирина. – Залата на кино „Амирани“, в която се провежда Фестивалът, се пукаше по шевовете по време на прожекциите на грузинските студентски филми. Нямаше място дори за правостоящи.“
На тазгодишното издание освен Университета „Шота Руставели“ от Грузия присъстват филмовите училища от Мюнхен и Берлин в Германия, Испанското ЕСАМ – Мадрид, Лондонското филмово училище, Израелското филмово училище „Сам Шпигел“ от Йерусалим, Молдовското филмово училище, филмовите училища от Румъния, от Полша – град Лодз, от Унгария – Будапеща, Академията за музика и театър на Литва и разбира се, НАТФИЗ.
Ирина разказва, че конкурсната програма е предложила над 50 филма, като НАТФИЗ участва с два. Това са документалният „Лимбо“ на Джулия Пъстракова и игралният „Пукнатината“ (The Crack) на нейната сестра Димана Пъстракова, с участието на Койна Русева и Пенко Господинов. Освен прожекциите в рамките на Фестивала се провежда пичинг форум, както и уъркшоп за грузинските студенти. И двете събития са свързани с предлагането и продажбата на идеи за филми. Студентите от Грузия получават шанс да представят проекти, които искат да развият, и за които търсят финансиране.
„Имаше и мастър клас на Гейл Ан Хърд – американската продуцентка на бокс офис хитове като „Терминатор“ и „Пришълците“, допълва Ирина. На въпроса на „Аз-буки“ можем ли да се доверим на младите в киното, възкликва: „Че на кого другиго да се доверим?! Естествено, че на младите! Можем и трябва, а и нямаме избор. И слава богу, че нямаме.“
Като човек, който се занимава повече от 20 години с кино, Иванова има лични фаворити сред студентските филми на Фестивала в Грузия. Преди да ни ги сподели обаче, отдава дължимото на избора на тричленното жури, което връчва Гран при на полския филм Dead Marriage. Историята е за двама статисти в киното, които „играят“ трупове в масови сцени, и за близостта, която възниква между тях.
Заредена от идеята да сподели с българските студенти в НАТФИЗ част от филмите, представени на Фестивала, Ирина изразява възхищението си от високия професионализъм, с който са направени. Те впечатляват и като звук, операторска работа, монтаж, цветове, но и като актьорска игра и въздействие.
„Моите фаворити са немските филми – признава тя. – На първо място това е „Завръщане на юг“, 2022 г., на Елена Аяла от Берлинското филмово училище. 15-минутен филм с много силен заряд, който е против войната и насилието изобщо, против това едни хора да преследват други хора, за да ги унищожат. Много ми харесаха и двата филма на Мюнхенското филмово училище – „Да убиеш Багира“ и Machines of Loving Grace. 13-минутният „Да убиеш Багира“ разказва за двама братовчеди, които се опитват да избягат от войната в Сирия. Направен е по мотиви от истинска история, преживяна от самия режисьор Муширф Шех Зейн. Machines of Loving Grace, с режисьор и сценарист Виктор Шимпф, засяга темата за изкуствения интелект, но не по линия на апокалиптичното предчувствие, а по-скоро по тази на приемането и разбирането.“
Грузия харесва киното, а филмовите фестивали в Тбилиси вече са традиция. Докато подкрепя студентите си в желанието им да се изявяват на международни конкурси, Ирина Иванова най-вероятно ще им препоръча да участват и в Грузинския студентски фестивал. За да премерят сили с колегите си от реномираните училища в Европа и света, но и за да усетят духа на Тбилиси. „Най-хубавото там не се вижда от пръв поглед, а някак постепенно – казва тя. – То е в хората, в общуването им, в тяхното „намръщено“ чувство за хумор и в гледката с непристъпния Кавказ в далечината.“
*Шота Руставели е средновековен поет, една от емблемите на грузинската литература.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg