Красотата на нанотехнологиите

Наночастици могат да променят терапията на ракови заболявания. Те пренасят лечебните вещества в организма точно до мястото, което има нужда от лечение. Това ще направи лекарствата за ракови заболявания много по-ефективни и по-щадящи за организма.

С изследването на частиците се занимава доц. д-р Георги Йорданов от Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – тазгодишният носител на награда „Питагор“ за млад учен. „Експериментираме с различни материали, които могат да „транспортират“ лекарства в организма. Важно е те да бъдат биоразградими, защото иначе ще доведат до токсично увреждане. Изследванията все още са на ранен етап, но ако са успешни, все едно сме открили философския камък“, споделя той. Екипът му синтезира наночастици от биоразградимо хирургично лепило. Те са с изключително малки размери – 100 пъти по-малки от червена кръвна клетка. Частиците преминават през химичен анализ на състава и свойствата, за да се провери дали отговарят на очакванията на учените. С изследванията се занимават предимно студенти и докторанти от Факултета по химия и фармация. Подходът за „доставка“ на вещества в организма може да се използва както за противоракови, така и за противогъбични медикаменти и антибиотици. Учените получават подкрепа от голяма фармацевтична компания. Тя им предоставя безплатно скъпа активна субстанция за лечение на онкологични болести, която да използват в опитите си. „Надявам се изследванията ни да доведат до успех, както и да имаме възможност да разширим екипа от млади хора, които работят по тях“, споделя доц. Йорданов. Той започва да се занимава с нанотехнологии още като първокурсник в специалност „Химия“ в Софийския университет. Тогава се присъединява към група по наука и технология на наночастиците и започва да се занимава с изследователска работа. „Насочих се към химията още в гимназията. Нямаше конкретен мотив – просто усетих вътрешно влечение да се занимавам с това. Много често ме питаха как ще се реализирам с химия, след като химическата индустрия у нас почти няма“, разказва младият учен. Той започва да преподава в Университета още като докторант, когато води упражнения. Сега води курсове по обща химия и по нанотехнологии. Има и избирателен курс за нанотехнологиите в биомедицината, в който се включват студенти от различни специалности. „Нови научни направления като нанотехнологиите определено са атрактивни за студентите. Това, че нивото на всеки следващ випуск спада, не са слухове, а факти. Но във всеки курс има стабилен процент от хора, които са добре подготвени и мотивирани да учат, с планове в каква област искат да се реализират“, коментира доц. Йорданов. Реализацията в Университета му харесва най-вече заради възможността да работи с млади хора, които да привлече към научните изследвания. На по-ранен етап от живота си е бил изкушен от възможности за кариера зад граница, но избира да остане у нас, защото усеща, че мястото му е в България. „Всеки гледа нещата от собствената си камбанария. Има много чуждестранни институции, които предлагат по-добри условия и финансиране за научни изследвания. Но аз се чувствам по-добре тук дори нещата да са по-трудни – това ме мотивира да работя повече“, споделя младият учен. По думите му през последните години Факултетът се развива много и дава добри възможности за научни изследвания. С новото оборудване, закупено с финансиране по европейски програми, Факултетът е на нивото на средностатистически европейски изследователски институт.

Четете повече в бр. бр. 29, 16 – 22 юли 2015 г.