Промени, но не революционни, а еволюционни

В работен порядък продължава обсъждането на текстовете от проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование

Татяна ДИКОВА

С предложените в настоящия законопроект изменения и допълнения на Закона за висшето образование се отговаря на динамично развиващите се обществени и икономически отношения и се осигурява съответствие със заложените в Стратегията за развитие на вис­шето образование в България за периода 2014 – 2020 г. цели и мерки. Стратегията предвижда оптимизиране на институционалната мрежа за висше образование и усъвършенстване на системата за управление на висшите училища чрез въвеждане на модел на управление, базиран на прозрачност, отчетност и ясни отговорности.“ Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на заседанието, на което продължи обсъждането на промените в Закона за висшето образование в Парламентарната комисия по образованието и науката. Освен членовете на Комисията участие в заседанието взеха екип на министър Вълчев, ректори и представители на синдикат „Висше образование и наука“. Заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов е категоричен – висшите училища са в състояние на свободно падане с ускорение. Затова са необходими срочни мерки. И още – автономията не подтикна висшите училища към завишаване на критериите и качеството, а напротив. И все пак „ние не предлагаме революция, а еволюция. Да, това не е достатъчно, но е сериозна крачка напред“, коментира Петър Николов.
Национална карта, приета от МС, ще определя профилната и териториалната структура на висшето образование у нас по професионални направления и специалности от регулираните професии. В едногодишен срок от влизане в сила на Закона министърът на образованието и науката разработва и внася за одобрение в МС Националната карта.
Отпадат таксите за издаване на редица документи от висшите училища – диплома за завършена степен на висше образование, европейското дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и документ, удостоверяващ положението на студента или докторанта с цел продължаване на обучението в друго висше училище.
Общият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти се определя по държавни висши училища, по професионални направления и по специалности от регулираните професии и по форми на обучение в зависимост от оценката на учебната и научната дейност на висшето училище, данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и съответните региони, както и от заявената готовност от държавните висши училища за обучение на определен брой студенти и докторанти в съответствие с капацитета на ВУ, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него.
Акт на партньорство нарече Красимир Вълчев записа в проектозакона министърът на образованието и науката да сключва договор за управление с ректора на съответното ДВУ за срока на неговия мандат. Министърът е натоварен да осъществява контрол по договора и всяка година да приема отчет за изпълнението му. Освен това ще утвърждава политиките за развитието на всяко ДВУ в тримесечен срок от влизането в сила на Закона. Ще сключва договори за управление с ректорите на ДВУ, за които след влизане в сила на Закона остават повече от две години до приключване на мандата им.
С новия закон се разширява и периметърът на партньорството между висши и средни училища. Добрият опит на Техническия университет в столицата и двете училища към него показва, че подобна симбиоза води до повишаване на качеството на средното образование. „Пътят към споразумение за партньорство е отворен чрез Закона за предучилищното и училищното образование с т.нар. иновативни училища“, припомня председателят на Парламентарната комисия Милена Дамянова. Висшите училища с до 5000 студенти ще могат да сключват споразумение с едно училище, при над 5000 студенти – с две, а изследователските университети – с четири. Лица, заемащи академична длъжност във висшето училище, могат да изпълняват до 30% от норматива си за учебна заетост и в гимназията, в средното или в специализираното училище.
Факултетът е основно звено на ВУ, което обединява не по-малко от три катедри за осигуряване на обучението. Хабилитираните лица на основен трудов договор във факултета четат не по-малко от 70 на сто от лекционните часове от съответното професионално направление. Академичният състав е не по-малко от 75 и не повече от 84 на сто от Академичния съвет, от които една четвърт са нехабилитирани преподаватели, представителите на студентите и докторантите са най-малко 15%, а на администрацията – до 5%, като има поне един представител.
В Академичния съвет на ДВУ с право на глас участват и членовете на Съвета на настоятелите.
Петима членове на Съвета на настоятелите се избират от Академичния съвет по предложение на ректора. Останалите трима се определят съответно от министъра на образованието и науката, от кмета на общината, в която е седалището на висшето училище, и от Студентския съвет.
На ръководна длъжност не могат да бъдат избирани лица, които към датата на избора са навършили 65-годишна възраст или възрастта им към датата на избор не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на тази възраст. В началото на мандата си ректорът представя мандатна програма, включваща и система от мерки за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище. Тя се приема от АС, а се отчита в края на мандата пред общото събрание.
За срока на съществуването си частните висши училища трябва да разполагат с право на собственост или с учредено право на ползване върху недвижимите имоти, които служат за обучението, гласи нов запис в проектозакона. Ако настъпят промени, висшето училище писмено уведомява в двумесечен срок от настъпване на промяната Националната агенция за оценяване и акредитация. Тя оценява и проектите, с които частните висши училища искат да разкрият териториално изнесени звена.
Дейностите на НАОА имат за цел да стимулират и контролират ВУ, да осигуряват и повишават качеството на предлаганото от тях образование. Агенцията е орган към Министерския съвет. Сред задачите ѝ са да оценява проекти за откриване и преобразуване на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, да извършва институционална и програмна акредитация, да извършва след­акредитационно наблюдение и контрол.
Акредитацията ще се осъществява и чрез електронни средства посредством разработена от НАОА електронна платформа.
Институцоналната акредитация е първоначална и последваща. Срокът е 6-годишен, а оценките са от 0 до 10.
При оценка под 4 се прави отказ за институционална акредитация. В срок до 18 месеца от поставения отказ ВУ може да поиска нова процедура. При два последователни отказа висшето училище се закрива.
Член на академичния състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище.
Програмната акредитация е също с оценки от 0 до 10. Тя е за период от 4 години. При оценка под 4 се прави отказ от програмна акредитация. Може да се поиска нова до 12 месеца от отказа. ВУ с оценка от програмната акредитация от 4 до 5.99 могат да обучават само в ОКС „Бакалавър“ по съответното професионално направление или специалност от регулираните професии. При оценка от 6 до 7.99 могат да обучават и бакалаври, и магистри. Докторски програми могат да предлагат ВУ с оценки в съответните професионални направления от 8.00 до 10.00. Такава трябва да бъде и оценката на съответната докторска програма.
Оценяването на едно и също професионално направление се извършва едновременно за всички висши училища на всеки 4 години.
Това позволява да се постигне диференциация на качеството в съответното направление в различните висши училища.
Процедурата за оценяване на проект не може да бъде открита, докато не е приключила друга текуща процедура за институционална акредитация на същото ВУ или за оценяване на друг проект на същото ВУ. Срокът за предприемане на мерки за изпълнение на препоръките не може да бъде по-дълъг от 18 месеца при институционалната акредитация и 12 месеца при програмната. Предвидени са и санкции при неизпълнение на препоръките, а крайната мярка е отнемане на акредитация на ВУ или на професионалното направление.
Парите от държавния бюджет могат да се използват от ВУ за издръжка на обучението, научна и художествено-творческа дейност, издаване на учебници и научни трудове, социално-битови разходи, капитални вложения. Трансферите от държавния бюджет включват и допълнително финансиране, определено от МС, за обучение по приоритетни професионални направления и защитени специалности, както и за компенсиране на разходите за освобождаване от такси.
Субсидията подлежи на редукция, когато има неизпълнение на договора, който просветният министър сключва с ректора.
Таксите за обучение се определят от МС, като с решение Академичният съвет може да ги намали. Размерът на таксите не може да бъде по-висок от 2/3 от средствата за издръжка на обучението (това не важи за академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната). За обучението по приоритетни професионални направления и защитени специалности в отделни ВУ МС може да определи по-ниски такси. Определени са и случаите, в които студентите се освобождават от заплащане на такси, включително, когато се обучават по професии с най-висок очакван недостиг на пазара на труда.
(Към момента защитените специалности в Република България, определени с Постановление № 64 на Министерския съвет от 2016 г., са 13 и в тях се обучават средно 1000 студенти на година при средна годишна такса за обучение 600 лв.)
Със законопроекта се дава възможност работодатели да сключват договор със студенти за осигуряване на стаж по време на обучението и на работно място след успешното му завършване. С договора се определят формите, мястото и времетраенето на стажа, възнаграждението и начинът за определянето му, както и минималният срок, през който завършилият следва да работи при работодателя. Разходите за подготовката на тези студенти ще се осигуряват напълно или частично от държавния бюджет, като е предвидено и възстановяването им при неизпълнение на договора.

Законопроектът обхваща системата на висшето образование, състояща се от 33 държавни висши училища, 14 частни висши училища, 3 държавни висши военни училища към Министерството на отбраната, Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР) и научните организации, в които се обучават общо 203 602 студенти и 5928 докторанти в редовна и задочна форма на обучение: в държавните висши училища съответно 171 420 студенти и 5090 докторанти, в частните висши училища – 25 504 студенти и 217 докторанти, в държавните висши военни училища – 5254 студенти, в Академията на МВР – 1424 студенти. В научните организации се обучават 621 докторанти в редовна и задочна форма на обучение.

Свързани статии:

ЕК обяви 335 конкурса Да научим децата да мислят – това е основният акцент в новите учебни програми Все повече възрастни продължават да учат Безплатна храна за детските градини