Най-важно е детето да е щастливо

В творческите работилници „Мартеници весели“ децата, ползващи подкрепа към РЦПППО –
Търговище, изработват мартеници и картички

Най-важното е детето да е щастливо.“ Това казва в началото на разговора ни Христо Христов – директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование в Търговище. И веднага дава за пример малката Ани, която благодарение на технологиите и работата на негови колеги е ученичка, макар че не може да сe движи и говори заради детската церебрална парализа. Всъщност тя вече говори с… очите си чрез устройство за контрол с поглед Tobii PCEye Mini и софтуер Communicator 5. И става първото дете у нас, което влиза в класната стая с помощта на технологиите. „Без тях Ани нямаше как да проговори и да се развива. И съм убеден, че тя е много по-щастлива, че ходи на училище, от нейните връстници“, добавя събеседникът ми.
Подчертава, че за изпълнение на мисията на Центъра са необходими няколко условия. Първо, много добър екип от различни специалисти, които да работят в пълен синхрон. „Защото например проговарянето има връзка с двигателното развитие. И по това работят не само логопедът, психологът и ресурсният учител, но и кинезитерапевтът. Всички трябва да работят в екип, като към него се приобщават родителите и учителите“, обяснява Христов.
Второто условие е специалистите да са наистина добре подготвени. Преди пандемията Центърът в Търговище организира поне по 10 обучения на година за всеки от своите специалисти. А стремежът е обучителите да бъдат новатори в своите области. „И на трето място са технологиите. Старото, изпитаното, трябва да върви непременно в крак с технологиите“, казва събеседникът ми.
Екипът на Регионалния център е от 59 специалисти. Средната възраст е около 40 години, като четирима от тях са завършили преди година.
Работят с 516 деца със специални образователни потребности в различни детски градини и училища в областта. За развитието на още около 230 деца се грижат назначени в училища екипи за подкрепа. Регионалният център споделя обща сграда с Центъра за специална образователна подкрепа, към който насочва децата, за които е необходима специална грижи. В него се обучават 93 деца, като специалистите от двете институции обсъждат различни случаи.
Регионалният център организира и обучения за своите колеги от училищата. „Преди пандемията правехме периодични срещи с тези специалисти, разглеждахме казуси, раздавахме материали. Правехме допитвания към какви обучения имат интерес и към кои обучители. Последните две квалификации, които организирахме бяха проведени онлайн, но учителите споделиха, че по този начин не са успели да усвоят добре тестове за оценка на децата. Обещали сме след пандемията да организираме допълнителни разяснения от наши специалисти и още няколко нови обучения по желаните от тях теми“, разказва още Христов.
Центърът разполага с три бази – в Търговище, в Омуртаг и в Попово. В тях основно се работи с групи на деца от детските градини и началния етап. Провеждат се групови занимания – кинезиологии, артерапии и игротерапии, сензорни терапии и др. Базите разполагат с модерни интерактивни дъски, а децата могат да се обучават чрез 3D образователни филми. Големите ученици посещават Центъра предимно за работа с кинезитерапевт или друга специализирана терапия.
Христов добавя, че в базите има модерна апаратура и с колегите си опитват да дадат шанс за развитие и на други деца като Ани, които не могат да комуникират по познатите начини. „Стараем се да въвеждаме всички новости. Лаптопите на колегите са с тъчскрийн и имат инсталирани множество образователни софтуерни продукти, подпомагащи развитието на знанията и умения на децата“, отбелязва Христов. Технологиите помагат да не прекъсва работата с децата и по време на затварянето на образователните институции заради пандемията. Но Христов е категоричен, че няма нищо по-добро от прекия контакт на децата със специалистите.
Още в началото на пандемията качват на интернет страницата на Центъра хиляди материали, удобни за работа от разстояние. Особено се разчита на работата с родителите, за да не прекъсва процесът на подкрепа. Задължително всяка седмица разнасят и работни листове на децата, като проследяват как се изпълняват поставените задачи. Психолозите пък не само работят с децата от разстояние, но оказват на тях и на техните родители подкрепа за преодоляване на стреса от пандемията. Подобни консултации продължават и днес.
„Обичам да казвам, че децата най-добре се учат, когато са сред останалите деца и им подражават – т.е. най-добрият учител са останалите деца. Екранът не може да замени живата работа с детето, което има нужда от подкрепа. След дългите периоди на работа в електронна среда психолозите отбелязват значително увеличаване на дефицита на внимание. Отчитаме и сериозна регресия при някои деца. Имахме ученици, които започнаха да се справят дотолкова добре, че ги извеждахме от допълнителната подкрепа, но сега при някои има отстъпление. Дори има деца, отказващи изобщо да влязат в класната стая“, категоричен е Христов.
Въпреки всички пречки екипът на Регионалния център продължава да полага усилия всяко от децата със специални образователни потребности да бъде обхванато и да бъде подкрепено в максимална степен въпреки условията и независимо от отдалечеността на населеното място, в което живее. И колегите му продължават да пътуват и с личните си автомобили навсякъде в областта, където деца имат нужда от подкрепа. Работата не спира и след края на учебната година. „През юни и юли имаме работещи групи и децата най-харесват това време. Защото колегите, освен че провеждат образователен процес, им организират и различни екскурзии и занимания. През август в Центъра има дежурни, които поемат спешни случаи“, завършва Христов.