
Учителската професия е много шарена. Трудно е за млад учител, който за пръв път навлиза – всичко е ново и непознато. Всеки ден трябва много да учи и да чете законови уредби и училищна документация. Но от друга страна, когато застанеш пред учениците и видиш в очите им, че това, което им преподаваш, им въздейства и те с лекота научават новата материя, разбираш, че си заслужава. Чувството, което изпитваш, е удовлетворение и удоволствие.“
Така започва разговорът ми с 25-годишната учителка по математика в Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени Петя Аспарухова. Тя е завършила Великотърновския университет със специалност „Международни икономически отношения“ с разширено изучаване на английски език. След това придобива и правоспособност за учител по математика. От една година вече работи в гимназията в Павликени. Преподава на учениците от VIII и X клас. Миналата година започва почти на шега по заместване във втория срок и днес вече не си представя да работи нещо друго.
Категорична е, че в началото най-трудна ѝ е административната част на учителската професия. „За всяко нещо има алгоритъм. Няма как да си вършиш работата, ако не познаваш добре законите и наредбите“, казва Петя. В началото това ѝ отнема много време, но сега вече не среща затруднения. „Същинската работа – подготовката на уроци и преподаването на учениците, никога не са ме затруднявали. Още от първия ден часовете вървяха гладко и учениците ме приеха много добре, независимо че съм млад учител“, спомня си моята събеседничка.
Проблеми с дисциплината никога не е имала. Най-голямото признание, което е получила от учениците си, са думите, че преподава математиката на разбираем език. Наблюдава голям напредък сред ученици, които първоначално са споделяли, че не обичат математиката и предметът ги затруднява. „За мен е важно децата да разбират това, което преподавам. Дори в рамките на учебния час да успеем да обсъдим само една точка от плана, часът е успешен, стига информацията да е стигнала до тях и те да са я осмислили. Далеч по-неефективен е час, в който съм преподала всичко заложено в програмата, но в крайна сметка, учениците нищо не са разбрали“, разказва младата учителка. Понякога се налага да повтаря по няколко пъти, но никога не продължава нататък с учебния материал, ако не е сигурна, че всички ученици, без изключение, са усвоили новата материя и могат на практика да решават задачи.
„Материалът в учебниците е много обемен. Понякога е трудно в рамките на една учебна година да се покрие всичко. Освен това има и доста ваканции“, отбелязва младият педагог.
Още от началото на учебната година започва подготовката на десетокласниците за НВО. Споделя, че мотивацията на учениците за него не е голяма. Причината е, че не получават оценки, а само точки. „За тях този изпит няма тежест. Те много добре знаят, че дори да не го изкарат, за тях нищо няма да се промени“, аргументира се Петя. Различна е мотивацията за явяване на ДЗИ след XII клас. Учениците знаят, че от представянето им на изпита в голяма степен зависи реализацията им в живота. Осъзнават, че колкото по-висока оценка имат, толкова по-голяма е възможността им да продължат в университет. А дипломата от висше училище им отваря вратите за успешна професионална реализация, което ще им осигури и добър стандарт на живот.
Като млад и мотивиран учител, Петя Аспарухова още от първия си работен ден включва иновативни методи на обучение в час. Използва сайтове под формата на игра за решаване на задачи. За домашно редовно дава не само задачи за решаване, а и за съставяне на презентации с движещи се елементи.
„Междупредметната връзка между математиката и информационните технологии е много голяма. Затова често задавам задачи за създаване на съдържание“, казва тя. Разбира се, при удобен случай прави такива връзки и с другите предмети, като география, история или дори литература. Всеки учебен час използва мултимедията в класната стая, защото учениците по-добре възприемат новата информация, когато я видят.
Използва в работата си и други дидактически средства, като гатанки, лабиринти и пъзели. „Чрез игра всичко стига по-бързо до децата. Така им е доста по-интересно. Всички внимават, слушат и искат да участват. Понякога стандартното решаване на задачи ги отегчава. Учениците определено търсят технологиите“, допълва Аспарухова. Разказва, че няма как да е иначе, при положение че на днешните младежи телефоните са им все в ръцете. Затова младата учителка използва това за учебни цели. Наскоро в час по математика им казва да си извадят учебниците и да си отворят научния калкулатор, за да видят как се пресмятат различни стойности. Всички са толкова учудени, че въобще телефоните им имат такава функция.
„За мен е важно, че сами разбраха, че могат да го използват за много неща, а не само за сърфиране в интернет и социалните мрежи. Толкова им беше интересно, че искаха цял час да решаваме още и още задачи“, разказва учителката.
Откакто работи в училището, често чува от познати и приятели, че сигурно има по 2 – 3 часа на ден и се прибира у дома към 12 часа на обяд. А истината е съвсем друга. Споделя, че за нея почивен ден няма. „Винаги има нещо, което да свърша или довърша. Работното време на учителя не е фиксирано, а плаващо“, с усмивка казва тя. Всички тестове и задачи за контролна работа съставя сама. Не разчита на готови разработки от интернет или сборници. От опит знае, че понякога и там може да се открие грешка. „Всяка задача, преди да я дам, съм я решила у дома“, казва учителката.
С голям интерес и изненада нейните връстници посрещат новината, че е станала учител. Всички я питат как е и дали ѝ е трудно. „Повечето ми връстници нямат нито семейство, нито постоянна работа. Учителската професия им изглежда много страшна“, смее се Петя. Разказва, че и самата тя веднага след завършване на средното си образование не си е и помисляла да запише педагогика. „Струваше ми се странно веднага да вляза в ролята на учител“, допълва тя.
С течение на годините обаче разбираш, че може да се справиш и с невъзможни неща. За нея най-голямото предимство на професията е, че виждаш с очите си резултата от усилията и работата си. А това, че през цялото време си много зает и натоварен, е нещо, без което не може. Недостатъци в професията не открива. Нарича ги дребни и незначителни ядове. „Прогрес у един ученик може да видиш и след 2 – 3 месеца. Това е най-големият подарък, който може да получи един педагог“, казва Петя.
За себе си е открила тайната на успеха. И тя се нарича подреждане на приоритетите и правилно разпределяне на времето. Майка е на 3-годишно момченце и трудно, но успешно съвместява времето с него и работата. Разчита много и на подкрепата на своето семейство. „Опитвам се да не си нося работа за вкъщи, но това почти винаги е неизбежно“, казва тя.
Учителската професия с всеки изминал ден става все по-привлекателна за младите хора. Попитах Петя на какво според нея се дължи това, а отговорът ѝ е повече от интересен: „Младите хора, които записват да учат педагогика след завършване на средното си образование, грешно си мислят, че това е по-лесна специалност. Но истината е, че чак когато започнат работа в училище, разбират, че не е така. Мнозина не издържат повече от година. Бързо разбират, че очакванията им не се покриват с действителността. Не всеки млад учител се задържа в сферата на образованието“. Разбира се, не отрича и безспорните предимства – например сигурната и растяща в последните години заплата.
Чувала е от свои колеги, че има училища, където трудно приемат младите и неопитни учители. Радва се, че екипът в Професионалната гимназия в Павликени не е такъв. „Нямам колега, който да не ми е предложил помощ или съвет. Имаме хубав и задружен колектив. Като навсякъде, и при нас понякога има проблеми, но всичко обсъждаме заедно и никой нищо не премълчава“, разказва моята събеседничка. И добавя, че на учителите с дългогодишен опит и стаж също някой им е помогнал при постъпването на работа. „Никой не се е родил научен. Всяко начало е трудно, независимо къде е то.“
От един месец вече е и класен ръководител на VIII клас. „Сега съм в период на навлизане в материята на класното ръководство“, казва тя. Тази роля за нея е нова, но и интересна. Веднага организира родителска среща, защото комуникацията с родителите е изключително важна за успешната реализация на учениците ѝ. „Домашната среда много влияе на децата“, споделя Петя. Признава, че всички родители я приемат много радушно. Радват се, че млад човек ще бъде класен ръководител на децата им. Постоянно е в контакт с тях. При възникване на проблем предпочита да разреши всичко в зародиш, а не да отлага. „В VIII клас децата са още прекалено малки. Ако въпросите не се решават на момента, възможността да залитнат в грешна посока, е голяма“, категорична е тя.
С гордост разказва, че тази година е завела четирима ученици в София за участие в Националното зимно математическо състезание. Всички участници са били възпитаници на математически гимназии, само нейните ученици са от професионална гимназия. „Състезанието е от много висок ранг. Всички бяха добре подготвени. Участието, като усещане, бе ново както за мен, така и за децата. Учениците ми не успяха да се справят напълно, но придобиха опит и мотивация за явяване на други състезания. Това, че сме професионална гимназия по аграрни технологии, не означава, че не можем да се явяваме на математически състезания“, завършва разговора Петя.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg