Как в Страната на изгряващото слънце отглеждат щастливи и умни малчугани, въпреки че предучилищното образование не е задължително
Катерина Ковачева
В Страната на изгряващото слънце отглеждат щастливи и умни деца. Но как се достигат над 99% грамотност на нацията и първи места на олимпиади от световно равнище, без да е задължително посещението на децата в предучилищна възраст в образователна институция?
Образователната система в Япония има за цел да „отгледа“ здрав, независим, всестранно развит член на обществото, който познава и обича своята култура и страна. И тези устои започват още от семейната среда. Затова и да пуснеш детето си под една година на ясла в Япония, била тя дори частна, е възможно, но не е желателно. В много от яслите там приемат дори новородени. Но това противоречи на принципа на възпитание на японците – да прекарват колкото се може повече време със семейството си. Принцип, на който се основава цялата японска култура. Все пак, ако сте самотен родител или сте с увреждане или друг тип затруднение в отглеждане на детето ви, ще имате предимство за прием в тези ясли.
Детските ясли на архипелага са предназначени предимно да отглеждат деца и не предоставят образователни програми както в България. Например нямат разписан дневник кога да се преподаде урокът за характеристиките на сезоните или друг тип планирани активности. Детските градини са подчинени на Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи, а не на Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите, както другите учебни заведения.
Стриктното и безусловно спазване на установените традиции и начина на живот – на тези устои застава цялото предучилищно образование в страната. Япония принадлежи към силно социализираните страни в света, където човек трябва винаги да бъде в определена общност. Ключовата дума е „социална принадлежност“. Затова единствено в японските детски градини има интересен метод на обучение на тези ценности. Децата се разделят на малки групи от по 8 и се учат на комуникативни умения и самостоятелност, критично мислене и решаване на проблеми, лидерство. Учат се не само как да изразяват мнението си, докато слушат и вземат предвид мненията на другите членове на групата, но и сами да създават комфорт и ред в своите групи. Да почистват, да се грижат за цветята, дори понякога да готвят сами обяда си. По този начин придобиват от ранна възраст умения за работа в екип. В случай на кавга в групата учителят не бърза да се меси, тъй като се смята, че децата сами трябва да се научат да разрешават конфликти.
Интересно е, че за да може малкият човек да развие комуникативни умения, съставът на групите и възпитателите се променя на всеки шест месеца. В Япония в процеса на отглеждане на деца се изисква постоянно присъствие и активно участие на родителите в ежедневните дейности, стига да имат гъвкаво работно време. Да работиш като детски учител, е чест, затова има и доста мъже учители.
Въпреки че в градините няма единна учебна програма, много частни заведения предлагат STEAM занимания и открити уроци по наука, технологии, инженерство, изкуство и математика. Това дава възможност на децата да учат и практикуват нови умения най-вече чрез игра.
Частните детски градини и детски центрове заемат огромна част от предучилищното образование и интересът към тях е голям. Има поне пет подвида, с частно или с държавно финансиране, такива, които дават предимство за прием на следващ етап в институциите. И тук, както в много страни, заплащането за държавна или частна детска градина зависи само от доходите на родителите – колкото по-висок е семейният доход, толкова по-висока ще бъде таксата за детска градина. За детските ясли възрастта
на детето също има значение – колкото по-малко е то, толкова по-висока е цената.
В Япония държат изключително много на реда. Всяка детска градина има своя униформа – еднакви панталони, поли, блузи, ризи, шапки и раници. Носенето на униформа е задължително. Можете да пуснете детето в детска градина по всяко време на годината, въпреки че учебната година в Япония официално започва на 1 април. На този ден във всички учебни заведения – от детската градина до университета – се провежда тържествена церемония по откриването.
И директорът на детската градина поздравява малките ученици със същата сериозност, както ректорът на университета – студентите.
Детската градина обикновено приема деца от четиригодишна възраст. Понякога, по изключение, ако родителите нямат възможност да отглеждат до 3 години детето си вкъщи, трябва да аргументират в официално писмо до министерството желанието си да го пуснат на ясла. Продължителността на предучилищното образование е 3 години, след което детето постъпва в начално училище. Заетостта на групите също е много различна и варира от 8 до 30 – 40 деца.
В детските ясли в Япония приемат само деца на работещи родители. За тази цел общината трябва да издаде сертификат, удостоверяващ, че родителите работят и няма други членове на семейството, които могат да се грижат за детето. Ако живеете с бабата и дядото на детето например, това е минус за вашата кандидатура в яслата.
Но освен тези административни подробности е нужно да се потопим и в атмосферата на градините на архипелага, за да можем да извлечем максимума от срещата си с тях и да почерпим опит, който да приложим тук в България. Една от градините, която отваря врати за нас, е разположена на остров Мияко, на около 2000 километра югозападно от столицата Токио. Заобиколен от морето, този район има субтропичен океански климат с чести тайфуни. Поради това е жизненоважно сградата да има достатъчно сянка и естествена вентилация, както и здрава конструкция, която да издържи на стихиите.
Именно архитектурата на сградата е една от най-важните при избора на детско заведение. Всяка година в Япония стават над 1500 земетресения. Не искате да се тревожите за това, докато детето ви е на градина, нали? Архитектите в Япония планират функционално детската градина – с огромно пространство за игра, съчетано с място за хранене и учене, разположено на първия етаж, в което има и ателие за творческа дейност. Наричат го „детската площадка“ и включва достъп до дворове и тераси с ширина до 80 метра. Отвореното пространство, проектирано специално с мисъл за децата, включва зони, в които архитектите се надяват, че децата ще могат да се развиват свободно и без ограничения. Ще могат да се насладят на процеса на игра, създаване и учене, използвайки активно ръцете и краката си. Там децата ходят боси, облечени в своите униформи. Площадката, както и повечето други открити площи, са покрити с дървена настилка, която предлага топла атмосфера.
Децата могат да тичат, скачат и лежат свободно или да танцуват и да свирят на инструменти – да бъдат деца. Японците залагат изключително много на творчеството. Всяко пространство е планирано така, че да не ограничава, а да насърчава детето да изразява себе си и креативността си. Например стените са черни дъски за рисуване с маркери и флумастери. И вместо учителите да се карат на децата, че се катерят по мебелите, архитектите в Япония са обособили стени за катерене в много от градините, така че да стигат чак до покрива, където има страхотна тераса за още весела игра. И всичко е изключително безопасно. Отворените пространства създават достъпна и безгрижна атмосфера, стимулират ученето, креативността и взаимодействието. Осигуряват добре балансирано образование както за тялото, така и за ума.
Трапезарията „излиза“ на открита тераса, приканвайки естествената светлина и свежия въздух във вътрешното пространство. Кухнята в много от градините в Япония е с отворена концепция – децата виждат как се готви обядът им на живо, предизвиквайки сетивата и апетита им. Понякога дори се включват в приготвянето му. Затова и консумацията на ориз се е увеличила с 1,7 пъти от 2014 г. до 2015 г. с това ново оформление на кухнята в няколко градини в страната.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg