Музи с български имена

Режисьорът Иван Алексиев с част от екипа на филма по време на премиерата във филмотечно кино „Одеон“ Снимка Мариана Ангелова

„Беше ми много интересно да участвам в документален филм не като актриса, а като разказвач. Темата е много любопитна. Всички знаем нашите големи поети – Вапцаров, Ботев, Дебелянов, Яворов, учили сме за тях в училище, запознати сме с най-емблематичните им произведения и събитията, които са вдъхновили тяхното творчество. Всеки творец, още от древността, възпява своята муза. Затова беше вълнуващо да погледна и нашите поети през призмата на техните любими.“

Това споделя за „Аз-буки“ младата актриса Ангела Канева. Тя и още трима нейни колеги

разказват историята на любовта в българската поезия.

Правят го непринудено, истински и с изразителността на своята младост в документалния филм на Иван Алексиев „Музи с български имена“. Сценарият е на доайена в родната кинокритика проф. Вера Найденова, а премиерата на филма, финансиран от Националния филмов център, се състоя през януари във филмотечно кино „Одеон“ в София.

Може би защото не са много българските документални филми, в които можеш да видиш как млади хора рецитират „На моето първо либе“, „Две хубави очи“ или „Прощално“, екипът на продуцента Веселка Кирякова се надява „Музи с български имена“ да достигне и до вниманието на учениците, да предизвика техния интерес.

Наскоро завършили НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, четиримата разказвачи Ангела Канева, Елена Траянова, Димитър Пишев и Рафаел Бижев вече са действащи актьори. Част от тях са били все още студенти по време на снимките на филма.

Вече играят в постановки на българските театри, участват във филми, озвучават.

Ангела се дипломира с награда за най-добра актриса, участва в няколко представления на Театър „София“, а в момента се готви за нова премиера през март. Елена Траянова освен на сцената вече се е изявявала в телевизионния музикален формат „Гласът на България“ 2023 г., а можем да я чуем и в анимациите „Руби Гилман: Тийн Кракен“ и „Костенурките нинджа: Пълен хаос“. Рафаел трупа опит в спортните танци още като ученик, когато получава признание и медали от участия в състезания. Сега полага усилия за магистратурата си по кинорежисура. Специално за „Аз-буки“ казва, че от време на време пише стихове. Любимият му поет е Пеньо Пенев и с голямо удоволствие се включва в заснемането на филма „Музи с български имена“.

Рафаел Бижев и Елена Траянова в сцена от филма

Димитър Пишев е част от трупата на Държавния куклен театър – Русе. Участието си във филма „Музи с български имена“ възприема като любопитно и обогатяващо преживяване, за което е благодарен.

„По време на снимките се потопих в друго време и в различна атмосфера – споделя Димитър. – Имаше много вълнуващи моменти, но тези които ще откроя, са снимките в Калофер и цялата част, посветена на Ботев и семейството му, както и снимките в Яворовата къща в София.“ Интересното за актьора е, че вече има издадена стихосбирка, вдъхновението за която идва от неговата любима. „Тя е моето най-голямо вдъхновение в поезията. Затова мога да кажа, че искрата в писането ми е запалена от нейната любов“, признава той.

В документалния филм „Музи с български имена“

четиримата млади актьори предават на публиката силата на поезията чрез своята енергия и талант.

Водят я през родните градове на Ботев, Пенчо Славейков, Дебелянов, Яворов, Вапцаров, през местата, където поетите срещат своите любими – Парашкева Шушулова, Мария Горанова, Венета Везирева, Мара Белчева, Иванка Дерменджийска, Мина Тодорова, Бойка Вапцарова, и където творят. Рецитират стиховете им – шедьоври, излезли изпод перото в мигове на възторг или тъга, на надежда или отчаяние.

Димитър Пишев и Ангела Канева в сцена от филма

„Чрез участието на актьорите като разказвачи исках да доближа филма до младите хора – казва режисьорът Иван Алексиев. – Невероятно е за колко кратко време те успяха да научат текста на проф. Вера Найденова, дадоха всичко от себе си в рецитирането на стихотворенията и се представиха блестящо!“

И докато

филмът пренася зрителите в атмосферата на възрожденска и новоосвободена България,

с присъствието си Ангела, Елена, Димитър и Рафаел държат будно вниманието им и към днешния ден.

„В контекста на съвременните идеи за равноправието между половете и произлизащите от тях крайности – да се премахнат думите, разграничаващи човеците по полов признак, проектът поставя въпроса: ще се запази ли думата муза?“, пояснява идеята си проф. Найденова. Желанието ѝ е да припомни изначалната роля на жената, която вдъхновява, провокира чувства и воля за творчество у мъжа.

„Не знам дали съм си давала сметка какво означава да си жена на революционер, да си муза на бунтовник – казва Ангела Канева. – Истински тежка мисия за жените. И да погледнеш историята на нашите поети през тази гледна точка, е завладяващо. Яворов е от любимите ми български поети и неговите две музи правят историята му наистина невероятна.“

За младата актриса, както и за нейните колеги, всяка от разказаните във филма истории, вдъхновява. „Те разчувстват, удивляват“, допълва Ангела и изразява увереност, че всеки човек, независимо от възрастта, би искал да ги чуе или да си ги припомни. И макар че, както казва проф. Найденова, „любовта винаги е малко тъжна“,

филмът напомня, че в България освен бунтове, социални тегоби и войни е имало и любов.

„С оператора Калоян Божилов държахме да снимаме филма в стара България – уточнява за „Аз-буки“ режисьорът Иван Алексиев. – На автентичните места, където са се родили и са живели много от нашите поети и техните музи: в Елена, Копривщица, Велико Търново, Калофер, Агликина поляна над Сливен… Желанието ни беше да покажем красотата – красивата поезия, красивата природа, красивите лица на младите ни актьори. От друга страна, не искахме филмът да бъде статичен и застинал сякаш във времето. Затова заложихме на снимане от ръка – решение, което е малко нестандартно за подобен тип лирично-поетична стилистика. Но най-важното за мен е младите хора да четат и помнят нашите поети. И техните творби да докоснат колкото се може повече хора.“