Отчет на МОН за периода август – декември 2024 г.

Извършени ремонти в близо 1000 образователни институции, първото в България онлайн изследване на уменията на цял випуск, сключени договори за изграждане на 2168 STEM кабинета, увеличение на възнагражденията на персонала и стипендиите на докторантите в държавните висши училища. Това са част от резултатите в сектор „Образование“ в периода на управление на служебния кабинет, съобщава Пресцентърът на МОН.

В първия ден на новата 2025 г. второто служебно правителство с министър-председател Димитър Главчев, което встъпи в длъжност на 27 август, публикува отчет за своята работа.

В отчета на МОН за периода август – декември 2024 г. се посочва, че успешно започна новата 2024/2025 учебна година в 2331 училища. За първи път държавата осигури безплатни учебници и комплекти по общообразователните предмети за всички ученици от I до XII клас. Създадена бе организация по закупването и доставянето им до всички училища преди първия учебен звънец.

В 254 училища новата учебна година започна с новоизбрани директори,

които успешно преминаха двата етапа на проведените конкурси. По новите правила, които МОН прие по инициатива на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков, се проведоха конкурси за училищни директори, които бяха видеозаснемани и изискваха от кандидатите не просто да покажат знания за нормативната уредба, а прилагането им в сложни казуси, които могат да възникнат в училищата, отбелязват от МОН.

Освен това новата учебна година започна с близо 1000 извършени текущи или основни ремонти в български училища, в това число и изграждане на нови корпуси, разширение на съществуващата база и нови спортни площадки.

Продължават сериозни инвестиции в материалната училищна база.

Правителството осигури 5,5 милиона лева за довършване на ремонта на най-старата гимназия – Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив. Открита бе нова сграда към Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ в Благоевград за 250 ученици, изградена с 2 млн. лв., осигурени от държавата.

За първи път МОН проведе онлайн тестово изследване за цял випуск.

Общо 48 000 деветокласници решиха онлайн тест по природни науки в реално време на електронни устройства, който включваше отворени и затворени въпроси. То поставя фокус върху важни теми от изследването PISA 2025, като типът задачи и средата се доближават до тези в международното проучване. Това е и реална подготовка за провеждане на важни изпити за учениците онлайн или на електронни устройства, посочват още от Просветното министерство.

Сключени са договори с 2168 училища и центрове за подкрепа за личностно развитие за изграждане на STEM кабинети.

България е единствената държава, която е договорила средства за създаването на образователна STEM среда в 100% от институциите в образователната ни система по Плана за възстановяване и устойчивост. Предстои и започване на строителството на Национален STEM център.

В максимално широк обществен диалог МОН определи графика на учебното време за учебната 2024/2025 г. Получени бяха над 90 предложения от родители, директори и учители, които доведоха до сериозни промени в графика, така че да се отразят максимално интересите на всички заинтересовани страни.

Рекорден брой от 120 пълни отличници от випуск 2024 бяха наградени с Национални дипломи

на официална церемония на МОН от премиера Димитър Главчев и министър проф. Галин Цоков. Това са ученици, постигнали пълни шестици по всички предмети в дипломата за средно образование, както и на държавните зрелостни изпити. Също така те имат постижения в сферата на образованието, науката, технологиите, изкуствата и спорта. Техният брой се увеличава 9 пъти в сравнение с предходната година.

Продължават промените в националните външни оценявания за учениците с цел проверка на конкретни умения, а не наизустяване на знания. След като през миналата година десетокласниците се явиха по новия формат на НВО, сега това предстои да се случи и за четвъртокласниците. Като част от всички мерки в тази посока за тях бе заменена диктовката с текст за редактиране.

Приключиха международните олимпиади и състезания за настоящата година. За първи път Министерството на образованието и науката изцяло пое подготовката на отборите. За тази цел бяха отпуснати почти 1 млн. лева за организиране и провеждане на международните, европейските и балканските олимпиади, а българските олимпийци завоюваха над 90 медала, припомнят от МОН.

Правителството осигури 373 545 лева за подкрепа на ученици с изявени дарби от VIII до XII клас.

Общо 366 ученици от държавни, общински и частни образователни институции ще получат стипендии за насърчаване и развитие на творческите, научните и спортните им заложби.

МОН разработи нова Национална програма за развитие на научните изследвания и иновациите в системата на българското предучилищно и училищно образование.

Тя ще подкрепи научните изследвания с участие на университетски учени и екипи от изследователи, които да се приложат в образователната система.

От МОН посочват още, че започна пилотното прилагане на визия за качество в училищното образование. В общо 103 училища са въведени и се тестват инструменти за оценка на качеството на обучението. Дадена е и възможност училищните екипи да създадат собствени системи за управление на качеството на базата на предоставените различни критерии, индикатори и начини на измерване.

Спечелен бе проект по Техническа помощ на ЕК за изграждане на нов модел на учебните програми.

Проектът е съвместен между България и Румъния, като в неговите рамки Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще проучи и даде препоръки, които да променят начина на обучение на учениците, насочен към изграждането на умения за реалния живот. Финансирането по него е в размер на 800 000 евро.

Започна и процедура за създаване на Национален фокусен център с осигурено финансиране от 3,6 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Реализират се и дейностите по европейския проект на МОН „Силен старт“. В Проекта участват 1500 детски градини и училища с предучилищни групи, които ще получават финансиране за подпомагане на деца със специални образователни потребности, в риск и с изявени дарби, квалификация на педагогически и непедагогически специалисти, интензивна работа с родители и др.

Създава се и Институт по образованието към МОН.

За целта се преобразуват съществуващи структури към Министерството, без да се увеличава общият щатен брой на институцията. Чрез Института ще се осигуряват данните и аналитичната информация, на основата на които ще се създават концепции, стратегии, програми и планове, ще се разработват политики и ще се вземат решения за усъвършенстване на системата на предучилищното и училищното образование.

Започна изпълнението и на съвместен проект между България и Португалия за подобряването на грижите и качеството на образованието в ранна детска възраст. Финансирането на проекта е от ЕС, а изпълнението ще се осъществява от УНИЦЕФ в партньорство с Еврокомисията.

Подписан бе Меморандум за сътрудничество между МОН и Службата на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Дейностите по него са насочени към улесняване на достъпа до образование, включително и записването на децата и учениците в детски градини, училища и университети. Двете страни ще работят и за по-добър обхват и приобщаване, включително и с предоставяне на обучение по български език и литература за преодоляване на пропуски при усвояването на учебното съдържание.

Подготвена бе и новата Рейтингова система на висшите училища в България за 2024 г. В четиринадесетото ѝ издание за пръв път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени. От настоящата година на платформата на Рейтинговата система за първи път се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование.

Постигнато бе съгласие и бе приложена методика, основана на качеството на обучението във висшите училища за разпределяне на допълнителните средства за университетите, осигурени от правителството. С бюджета за 2024 г. за първи път средствата, отпускани от държавата за държавните висши училища в страната, надхвърлиха 1 млрд. лева. В бюджета за тази година за държавните висши училища бяха разчетени общо 807 млн. – в това число субсидията за издръжка на обучението от 666 млн. лв. През годината на три пъти от правителството се предоставиха допълнителни средства за увеличение на възнагражденията на персонала и за увеличение на стипендиите на докторантите. Тези средства са в общ размер на 234 млн. лв., с което

предоставеният ресурс за държавните висши училища надхвърли 1,041 млрд. лв.

Заедно с това са осигурени и 200 млн. лв. за ремонт на студентските общежития.

С 65% беше увеличен коефициентът за финансиране на обучението на студентите по педагогически специалности. Това ще позволи да се насочат повече средства за практическа подготовка на бъдещите учители, които ще прекарват повече време в базовите училища и ще получат по-голяма подкрепа от учители наставници.

Чрез нови университетски обучения ще се подготвят специалистите от сектор „Сценично изкуство“. За тази цел ще бъдат създадени нови специалности в сферата на художественото осветление и озвучаване, организирането и завеждането на сценичната дейност, постановъчната организация и др. Мярката ще спомогне за осигуряването на подготвени кадри, с които ще се обезпечи работата на театри, на музикални и танцови колективи и концерти. Ангажиментът за това е залегнал в подписано четиристранно споразумение между МОН, Министерството на културата, Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, и Съюза на артистите в България.

Център за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН) ще бъде изграден във Враца. МОН, заедно с Община Враца и редица държавни и общински институции поеха ангажимент за това с подписването на съвместно споразумение.

Осъществен бе прием за отпуснатите 400 места за украински ученици със статут на временна закрила, които са завършили гимназия в България и искат да продължат да учат висше образование в нашата страна, по силата на приетите нормативни промени от Народното събрание и предоставената възможност те да учат в наши университети по реда, по който се обучават българските студенти.

В отчета се отбелязва още, че науката и научните изследвания получаваха стратегическа подкрепа. За периода

правителството отпусна над 21 млн. лв. за финансиране на част от обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура.

Средствата са предназначени за научни изследвания на Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ и разработки на Института за научни изследвания в областта на компютърните науки (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Свързани статии:

Европейската седмица на спорта #BeActive приканва към активност Започва изграждането на 33 нови училищни сгради и детски градини Държавата компенсира разходите за електрическа енергия на училища, детски ясли и градини за половин година Продължават програмата за компенсиране на разходите за електрическа енергия на училища, детски ясли и градини