Единственият на Балканите палеопарк привлича интереса към Вършец

Череп на съблезъба котка с размерите на ягуар, останка от етруски носорог или изкопаема пума, два пъти по-голяма от настоящите гепарди… Палеопаркът във Вършец е вдъхновен от уникално фосилно находище. Първите предмети от него са открити от местния художник Мариян Марков в края на 80-те години на миналия век.

Историята е любопитна и няма как да не предизвиква интерес.

Благодарение на минералната вода на Вършец в продължение на милиони години се запазват непокътнати над 7000 останки. Находището се оказва изключително богато и уникално, но освен това провокира обособяването на палеопарка. Градината с реалистичните макети на животни е създадена по европроект през 2022 г. и ни връща  далеч назад във времето – в една саваноподобна обстановка с климат, още по-топъл и сух от днешния.

„Заведохме 30 деца на посещение в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, който се намира под връх Тодорини кукли, до Вършец, а след това отидохме в палеопарка. Децата се забавляваха, разглеждаха, снимаха. Запознаха се с различните видове животни. Навсякъде има табели с имената им и е много образователно. Въпреки че бяхме там във вторник, който е един от двата почивни дни на палеопарка, получихме съдействие и успяхме да го разгледаме. Препоръчвам това място!“ Това каза за „Аз-буки“ Марияна Георгиева, трудотерапевт в Центъра за обществена подкрепа – Белоградчик.

Потърсихме я за обратна връзка, след като разбрахме, че децата от Центъра са били съвсем скоро на посещение във Вършец. Искахме да узнаем дали са се впечатлили и доколко наистина удивително е мястото, определено като единствения на Балканския полуостров палеопарк. Свързахме се и с екскурзовода Рени Николова, която ни предостави още информация.

Комплексът се състои не само от парковата среда с изложените уникални скулптурни възстановки,

но и от експозиционна зала. В десет витрини са показани репликите на отделни кости и отливки на впечатляващи фосилни останки от палеонтологичното находище. Посетителите могат да се възползват също от мултимедия с видеа и анимация, а интерес предизвиква и диорамата. Макетите заемат площ от около 12 кв.м и пресъздават растителността, релефа и основните видове гръбначни в тази част на континента преди 2,5 млн. години.

„Всичките 52 животни, разположени върху 10 дка площ в Боровия парк на Вършец, са направени от стиропор върху метална конструкция, с бои и лакове, от художници в Долни Богров – споделя Николова. – Оригиналните кости от находището, на база на които са изградени експонатите, се съхраняват в Националния природонаучен музей на БАН в София. При нас са репликите. Освен това експонатите са в реален размер, както са съществували в тогавашното време.“

Николова уточнява, че обикновено на децата им се разказва историята на находището от екскурзоводите или гледат видеоматериала, който се прожектира в залата. В него се показват кадри от местността Канарата, където са открити останките.

Интригуващата история за разкриването на находището „Аз-буки“ научи лично от откривателя – художника Мариян Марков.

„Около 1963 – 1964 г., когато бях 13 – 14-годишен ученик в родното училище във Вършец, учителката по история Елеонора Кацарова ни водеше на разходки по крепостите в околността – разказва Марков. – И когато се случеше да вали пороен дъжд, тръгвахме сами по тези места и търсехме монетки, предмети, които след това носехме в училище. С тях учителката ни правеше сбирка в кабинета по история, което пък ни провокираше да продължаваме търсенето. При поредната такава разходка се спряхме на височината, наречена Канарата, и намерих кремъчна стрела и кремъчна стъргалка от палеолита, както и 5 – 6 топки за стриване. Тези неща заедно с многоцветни кварцити запазих в едно чекмедже и след може би 25 години, когато моите деца пораснаха и станаха ученици в VII – VIII клас, те ги намериха. И започнаха да настояват да ги заведа на мястото. Децата ми са записани в Главната книга на Националния природо-научен музей като откриватели на палеонтологичното находище край Вършец. Защото те, след многократни молби, ме накараха да ги заведа до мястото. Един ден, когато все пак отидохме до там, с първия удар на кирката счупих кората, която покрива находището, и отдолу се появи кокал. Беше като остъклен, кристализирал и по това веднага разбрах, че съм попаднал на голяма ценност. Отидох в Придоро-научния музей в София и показах какво съм намерил. Така започна всичко.“

Марян Марков споделя още, че

33 години продължава разкопаването и идентифицирането на останките,

които наистина заинтригуват света. В скална фуния с диаметър не повече от 1 метър са открити кости и останки от над 160 вида животни. По думите на проф. д-р Златозар Боев, палеонтолог и зоолог, в света няма по-богато фосилно находище точно от този геоложки период – ранен плейстоцен.

„Общо 66 вида птици са открити, като мнозина от тях са представени с единствените досега изкопаеми видове за световната наука. Първият орел змияр, описан в света, е от находището край Вършец“, уточнява проф. Боев в създадения по повод откриването на палеопарка във Вършец научнопопулярен филм за находището.

Във филма палеонтолозите се изумяват от факта, че намерените над 7000 останки са се съхранили непокътнати в продължение на милиони години.

Мариян Марков обаче държи да поясним, че минералната вода на Вършец, която извира от над 100 млн. години, със своята топлина е създавала подходящи условия за развитието на флората и фауната през ледниковите епохи и именно благодарение на нея са се получили завиряването и съхранението на толкова много и ценни останки в подобно малко пространство.

При това в скалната фуния в Канарата се откриват не само птици.

Намерени са останки от дребни гръбначни животни, влечуги, земноводни. Най-многобройни от едрите бозайници са останките от елени, а редица от съществуващите тогава животни са напълно различни от днешните.

В научнопопулярния филм, създаден по проект „Нови дестинации в трансграничния туризъм“ в рамките на  програмата „Interreg V-A Румъния – България“, който може да се види на интернет страницата на Община Вършец, един от учените възкликва: „Да откриеш нов вид животно в земните пластове отпреди хиляди или милиони години, е равностойно на това да откриеш нова звезда в небето!“.

За нас обаче, като туристи, остава възможността да последваме примера на децата от Центъра за обществена подкрепа в Белоградчик и да посетим Вършец. Освен лечебните води градът предоставя планински въздух, забележителности като „Слънчевата градина“, „Алеята с чинарите“ или неколкократно опожарявания и възстановен в края на XIX век Клисурски манастир, действащ и в момента. И разбира се, да превърнем летните занимания в ново познание за света, като покажем на децата палеопарка. Посещенията там са безплатни.

Свързани статии:

Всяко дете е бъдещ посланик на културата Ученици казват „Не“ на насилието Вълшебства в ДГ „Вълшебство“ в Бургас Без опашки за здравни карти преди началото на учебната година