От игла до конец

НУ „Димитър Благоев“ в Стара Загора е с рекордно високи резултати на Националното външно оценяване тази година – 92.68 по БЕЛ и 96.46 по математика. Оказва се, че това не учудва никого в региона, защото по принцип училището се представя добре на НВО.

„Нашите резултати са традиционно високи – казва Жана Минчева, директор на училището. –  И това се дължи най-вече на учителския екип. Децата са подготвяни още от втори клас. Веднага след като бъдат ограмотени, се започва интензивна работа с тях. Предварително ги запознават с различните формати на изпита, с изискванията по отделните задачи. Затова и резултатите са налице. А тази година те са по-добри от предишната – отлични са. Ако има някаква разлика в представянето през годините – примерно по български и математика, то зависи вече от самите ученици. Някои са по-добри по математика, други – по български език.“

Добрите резултати превръщат училището в едно от най-търсените в града.

Напливът за първи клас и тази година е много голям. Класовете са с по 29 – 30 деца, понеже няма достатъчно материална база, за да се разкрият допълнително паралелки. Но това са реалностите. По тази причина и подготвителната група е само една и в нея има 32 деца, което също е много. „Ограничената материална база ни създава проблеми, защото няма как да приемем всички деца, които имат желание да учат при нас“, подчертава директорката.

Според нея резултатите от НВО и на други училища в четвърти клас са по-високи от тези в седми и десети клас, защото в тази възраст учениците са по-дисциплинирани, по-примерни. След това нещата се променят и оттам идват и по-ниските резултати. Тя редовно проследява как се развиват учениците, след като завършат началното училище. Тази година от 57 деца във випуска 10 са приети в Математическата гимназия в Стара Загора. Това е един половин клас.

Ученици на НУ „Димитър Благоев“ редовно участват и в различни състезания като „Математика без граници“.

На тазгодишния финал на състезанието в Несебър Теодор Желев от III^Б клас печели златен медал в своята възрастова група. Тази година възпитаници на училището завоюваха и 2 златни медала на Световния математически турнир, който  се проведе в  Тайланд.  Това са деветокласничката Елизабета Казале – възпитаник на началното училище, и второкласникът Момчил Цонев, който още учи в него.

„Нашите ученици наистина са изключително активни – подчертава директорката. – Де-що има състезание, навсякъде се включват. Печелят много награди от състезания по бадминтон, плуване и други спортни дисциплини. Винаги има желаещи. Много обичат да се изявяват, особено на сцена. Това им харесва.“

В училището традиционно се организира конкурс „Пролетна феерия“

за изпълнение на българска народна песен, на съвременен или народен танц. В него участват много деца с огромно желание и ентусиазъм. Всяко дете има някакъв талант, убедена е директорката. Просто трябва да му се подаде ръка, да бъде научено, да му се обясни какво да прави.

Няколко години поред в извънкласните занимания се набляга на математика, на предприемачество, на технологии.

Училището е иновативно и това е една от иновациите  – „Дигитални и креативни ученици на XXI век“. Децата имат изключително голям интерес към технологиите. Това не означава, че през цялото време трябва някой да ги занимава само с технологии. Но това привлича вниманието им и  го задържа за доста дълго време, подчертава директорката.

„Те живеят в този дигитален свят, така че няма как да не учим да боравят с новите технологии – казва директорката. –  А всеки, който казва, че те не бива да се прилагат в  училище, наистина не е в час. Това е абсурдно. Съвременните деца са съвсем различно поколение. Различна е тяхната матрица. Аз имам внучка на година и десет месеца, която е различна. Не е като майка си и баща ти. Дори технологиите са в кръвта ѝ. Не знам как разбира, но може да ми отключи телефона. И това е най-елементарен пример.“

В часовете телефоните не са разрешени,

освен ако не го изисква работата по време на урока. Но телефоните рядко влизат в употреба, учениците ползват таблети или лаптопи. Освен математика, дигитални умения и предприемачество в училището се предлагат и други извънкласни дейности, като тези в клуб „От игла до конец“. Преди време по проект по Националната програмата „Заедно в изкуствата и в спорта“ са купени 18 шевни машини. Децата се справят чудесно с тях, с желание посещават заниманията. Очевидно имат нужда да правят нещо с ръцете си, установяват учителите им. Любопитно е, че момчетата шият по-добре от момичетата. Но това едва ли е толкова чудно, като се има предвид, че най-известните моделиери са мъже.

Децата шият различни неща.

Използват платове от стари дънки, джинси, за да шият портмонета, чанти, скрънчи за коса. Шият и кукли петрушки, с които после играят куклен театър. Много се вълнуват и определено шивашките занимания са им много забавни.

Училището работи и по Програма „Еразъм+“.

Преди време група учители посещават Финландия – страната с една от най-добрите образователни системи в света.

„Реших да отидем и да видим как наистина се случват нещата, с какво са толкова добри – казва Жана Минчева. – Но честно да си призная, видях неща, каквито у нас имаше по времето, когато аз бях ученичка. В техните училища имат кабинети по шев и кройка, по готварство, по дърводелство, по музика, разполагат с големи и красиви физкултурни салони. Всичко това, което го имаше някога и в нашите училища. Аз също съм работила в такива кабинети и си спомням какво сме изработвали и как сме го правили. Затова решихме, че и ние можем да направим нещо подобно.“

Избират шевните машини като подходящи за малките ученици. Не могат да ги занимават с металообработване, да работят с менгеме. Но шевните машини се оказват много добро решение. С част от нещата, които шият учениците, се правят изложби, други те подаряват на свои съученици.

Като най-голямо предизвикателство в работата си Жана Минчева посочва отношението на родителите към образователния процес.

„Днешните родители са различно поколение – казва тя. – Вече съм 25 години директор. В началото, като започнах, нещата бяха съвсем други. Тогава, още не съм си отворила устата да кажа нещо, и родителите веднага реагираха, бяха насреща с всичко възможно, с което можеха да помогнат. Докато сега трябва да ги подтикваш, да ги подсещаш. Нямат такава инициативност. Не знам на какво се дължи, може би са по-заети. Но това показва и някакво отношение, което се е променило. В миналото родителите приемаха като нещо нормално, че  трябва да участват под някаква форма в образователния процес. Докато днес може би мислят, че като доведат децата си, ние трябва да се справим сами с тяхното обучение. А то не е така. Все пак всичко идва от семейството, от домашната среда. И възпитание, и отношение. Няма какво да се лъжем, първите седем години са най-важните. И това наистина е така. Ценностната система се изгражда вкъщи, в семейството, в рода. Традиционните добродетели, се възпитават от родителите. Ето, сега например учим учениците да поздравяват всеки ден. Да, ама родителите не поздравяват. И се получава разнобой. То хубаво –  учим децата и те горе-долу свикват. Но какъв сигнал получават от родителите си. Освен това  изискването да си учтив, е един елементарен пример.  А какво става, когато се сблъскат с по-сериозни неща? Това обърква децата.“

Сега предстои реализирането на нов проект по „Еразъм+“,

по който група учители ще посетят Дъблин. Там ще преминат обучителен курс на тема „Иновативни методи за преподаване и учене“. Целта е да се запознаят с добри практики от ирландската образователна система и да усвоят съвременни стратегии и инструменти, които насърчават креативността, екологичното възпитание и ключовите компетентности на учениците. Проектът подкрепя разпространението на европейски ценности и иновации в обучението през XXI век.

Свързани статии:

Детството не е състезание В крак с новите технологии Споделянето е пътят към успеха Училище на радостта