Картографиране на родителските възприятия за дигиталната зрялост на училищата: емпирични данни от инструмента PULSE
Доц. д-р Бистра Мизова,
проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт,
Дивил Кулев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.01
Резюме. Изследването използва инструмента PULSE (Parents’ Understanding of Learning through School E-transformation) за анализ на родителските възприятия относно дигиталната зрялост на българските училища. Целта е очертаване профила на училищната дигитализация в четири области (влияние на дигиталните технологии върху ученето, инфраструктура, дигитални практики и дигитална грамотност и етика) и съпоставка между възприеманите и приоритизираните от родителите дигитални компетентности на учениците. Резултатите показват диференциран и нееднороден профил: ясно разпознаване на приноса на училището за онлайн безопасност и критично мислене, но колебливи оценки за интегративното развитие на дигиталните компетентности чрез всички учебни предмети и за достъпа до технологии и инструменти на ученици със специфични образователни нужди. Констатациите подчертават необходимостта от по-ясна комуникация с родителите и повече усилия за развитието на стратегии за преодоляване на неравенствата и дигитaлното изключване.
Ключови думи: дигитална зрялост, родителски възприятия, училищна дигитализация, дигитални компетентности, PULSE инструмент
Е-тестът – възможности, предимства и ограничения в контекста на дигитализацията на българското образование – през призмата на учителските практики
Проф. д.п.н. Вася Делибалтова,
д-р Стоян Съев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.02
Резюме. Разискваният в тази статия проблем е локализиран в пресечното поле на дигитализацията на образованието и модерните тенденции в областта на оценяването на учениците. Като естествен акцент в това поле е изведен е-тестът. Причината за този избор се крие в разбирането, че в голяма степен предимствата и ограниченията на подпомаганото от технологии оценяване изкристализират най-вече в този инструмент както поради неговата специфика, така и поради все по-масовото му се използване. Като част от голям проект, насочен към изследване на дигитализацията на българското образование, настоящото изследване с качествен дизайн и квотна стратифицирана извадка е насочено към очертаване на реалната практика на използване на е-тест с акцент върху възможностите, предимствата и ограниченията му. Данните позволяват да се направи извод, че използването на този инструмент е многофакторно обусловено и реализирано предимно в контекста на формиращото оценяване. Предимствата и ограниченията на е-теста, изведени от интервюираните учители, в голяма степен потвърждават данните от международните изследвания в това поле.
Ключови думи: дигитализация, е-тест, формиращо оценяване
Практики за използване на дигиталните технологии от учителите по математика в България
Ас. Станислав Иванов,
Атанас Терзиев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.03
Резюме. Дигиталните технологии са неотменна част от учебния процес и все по-често се използват в обучението по математика. От друга страна, интеграцията на технологиите в основни дисциплини като математиката има своите специфики. Настоящото качествено изследване цели да структурира и анализира начини за използване на дигиталните технологии от учители по математика от различни училища в България. Откритите педагогически практики са класифицирани по модела RAT (Replacement, Amplification, Transformation), който оценява начина на използване на технологиите – като замества, подобрява или трансформира текущите практики на учители. Съвкупността от различни педагогически практики има за цел да подпомогне и вдъхнови настоящи и бъдещи учители по математика за прилагане на дигиталните технологии в обучението по математика.
Ключови думи: дигитализация, дигитални технологии, обучение по математика
Социодемографски фактори за формиране на дигиталните компетентности на учителя по обществени науки
Доц. д-р Мая Василева,
гл. ас. д-р Катя Мишева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.04
Резюме. Интегрирането на дигитални технологии е основен белег за трансформация на съвременното образование. В този контекст и настоящото изследване на дигиталните компетентности на учителя по обществени науки в българското училище насочва вниманието към конкретни проблеми, свързани с отсъствието на адекватна методика за прилагане на технологиите в учебния процес и с необходимостта от специализирани обучения за учителите по проблематиката. Целта на изследването е да се очертаят социодемографски фактори, които генерират различия в дигиталните компетентности на учителя по обществени науки в българското училище, в съответствие с рамката DigCompEdu. Посредством извадка от 26 учители и прилагане на статистически анализи (U-тест на Mann-Whitney, тест на Kruskal-Wallis и корелационен анализ) се анализира влиянието на възрастта, образователно-квалификационната степен, годините професионален опит, местоположението на училището и населеното място, форми на обучения за развитие на дигитални компетентности. Резултатите потвърждават значителни различия в нивата на компетентност в зависимост от влиянието на горепосочените фактори и подчертават необходимостта от целенасочени стратегии за изграждане на методика и професионално обучение по проблематиката. Изводите от проучването позволяват формулиране на конкретни препоръки за политики и за разработване на обучителни програми.
Ключови думи: дигитални компетентности на учителя, обучение по обществени науки, DigCompEdu, социодемографски фактори
Интегриране на дигиталните технологии в обучението по природни науки в средното образование
Мартина Ценова,
доц. д-р Иса Хаджиали
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.05
Резюме. Естеството на съвременната наука изисква работа с различни дигитални технологии. Тази необходимост от дигитализация се пренася и в природонаучното обучение. Целта на настоящото изследване е да се анализират дигиталните компетентности и практики за използване на дигитални инструменти от българските учители по природни науки чрез рамката DigCompEdu, с фокус върху областите „Преподаване и учене“ и „Оценяване“. Изследването е проведено с 31 учители по природни науки. С всеки от учителите е проведено онлайн полуструктурирано интервю и е осъществено наблюдение на един урок на учителя на живо. Респондентите демонстрират високо ниво на интеграция на дигитални технологии за визуализация и подкрепа на учебния процес, както и за формиращо оценяване. В същото време, има ясно изразена необходимост от по-целенасочено използване на технологиите за управление на учебния процес, сътрудничество между учениците и анализ на данните за напредъка на обучаемите. Най-често прилаганите дигитални инструменти – видеа, презентации, симулации и викторини, съвпадат с наблюденията в чуждестранни изследвания.
Ключови думи: дигитални технологии, природонаучно обучение, дигитални компетентности на учителите
Реалност и предизвикателства при интегрирането на дигитални технологии в началното образование: анализ на педагогически практики
Доц. д-р Любка Алексиева,
гл. ас. д-р Вероника Рачева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.06
Резюме. Дигитализацията в образованието, включително в началните класове, се утвърждава като ключов фактор за трансформация на съвременния учебен процес. В този контекст статията има за цел да изследва реалните практики и предизвикателствата при интегрирането на дигитални технологии в началното образование в България. Използвана е смесена методология – полуструктурирани интервюта с 44 начални учители и наблюдения на 44 урока, оценени чрез рамката Digital Technology Impact Framework – DTIF. Принос на изследването е съпоставянето на заявени и наблюдавани практики с оглед на трите функции на дигиталните технологии (подкрепяща, надграждаща и трансформираща) и анализ на регионалните различия. Резултатите показват, че технологиите най-често се използват подкрепящо – за визуализация и затвърждаване на знания; практиките за надграждане са ограничени, а трансформиращите – редки. Сравнителният анализ демонстрира, че в големите населени места се откриват повече креативни и иновативни приложения на дигиталните технологии, докато в малките населени места доминира традиционното им използване. Изследването подчертава нуждата от целенасочена институционална подкрепа и професионално развитие за преминаване отвъд базовата дигитална интеграция към практики с по-висока педагогическа стойност.
Ключови думи: начално образование, дигитални технологии, дигитални компетентности, DTIF рамка
WHAT CAN A MIXED-METHODS APPROACH TELL US ABOUT DIGITAL COMPETENCES IN PHYSICS TEACHER TRAINING?
Dr. Ivelina Kotseva, Assist. Prof.,
Dr. Maya Gaydarova, Assoc. Prof.
Sofia University “St. Kliment Ohridski’’ (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.07
Abstract. This study employs an explanatory sequential mixed-methods design to examine differences in digital competencies among university lecturers at Sofia University. The first stage involves a quantitative analysis of survey data from 90 professors across various faculties and six professors from the Faculty of Physics, using the Chi-square test to compare empirical and theoretical distributions. The second stage consists of structured interviews with the six Faculty of Physics lecturers to explore reasons behind these differences. Results show that physics lecturers primarily develop digital competencies through self-study and peer collaboration rather than formal training. Statistically significant differences emerged in three areas: (1) computational thinking and professional development, (2) self-regulated and collaborative learning with digital technologies, and (3) ethical and responsible use of digital resources. Findings suggest a need for a systematic approach to digital competency development across faculties, with physics lecturers showing distinct engagement patterns.
Keywords: DigCompEdu, digital competences, mix-methods, physics teacher training
