Доц. д-р Огнян Ковачев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.431cern
Резюме. Незавършената повест Черният монах от Емилиян Станев все още остава в периферията на неговото творчество, а също и на изследователския интерес от страна на българското литературознание. От друга страна, сюжетът и едноименният персонаж я вписват в широк мрежа от произведения на английски, немски, френски, руски и други автори, в традициите на готиката, романтизма, реализма и техни разновидности, където мотивът на Черния монах е общо място. Наричам потенциала на подобни общи места да образуват мрежи от произведения, частично свързани посредством отделни, често пъти контекстуално необусловени нишки, многовалентна междутекстовост. Съпоставяйки чрез нея творби от различни автори, жанрове и националности, стигам до извода, че тяхното взаимодействие може да бъде описано, с помощта на понятия като де- и ретериториализация (Дельоз и Гатари), като ризоматично и готическо. Изследването не засяга историко-философски, етически, обществено-политически и т. н. аспекти на Станевото творчество.
Ключови думи: периферност; творческа история; междутекстовост; съпоставително изследване; ризома; готика
Свързани статии:
Нови методи на преподаване по природни науки – „Разбиране по дизайн – разработване на урока отзад напред“
Професионална квалификация по религия за учители нетеолози: добра практика на УниБИТ
Херметични влияния в съчиненията на константин костенечки
Attitudes and Experiences of the Preschool Teachers in the Application of Digital Technologies in Environmental Education
