Кирилицата е най-големият ни принос в европейската култура

Международна конференция популяризира ролята на България в създаването на писмените системи на Стария континент

Младите хора трябва да знаят, че азбуката е един от основните параметри
на националната ни идентичност и ни е пазила от всякакви асимилации

Конференцията под надслов „И ний сме дали нещо на света“ е първи и навременен опит да бъдат превъзмогнати не особено добрите познания на обществото за историята на глаголицата и кирилицата, както и да се популяризира по-настойчиво ролята на България в създаването на писмените системи в Европа.“ Така коментира работата на научния форум проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на БАН. Международната конференция за кирилицата се организира по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова, за да се даде отпор на подмяната на историята и опитите да се отрича приносът на българската държава. В словото си вицепрезидентът изтъкна: „Страната ни е дала на славянския свят писменост, духовност и култура и това не трябва да бъде обвито в невежество, да се забулва в полулъжа, да се употребява за националистически лозунги.“
„Именно в българските земи учениците на Кирил и Методий създават книжовни средища, които издигат България до втори център на православната цивилизация след Византия. Тук са основата и коренът, от които черпи сили и избуява всеславянската култура, затвърждавайки завинаги своята универсалност и равнопоставеност в християнския свят. – Това заяви във видеообръщение президентът Румен Радев при откриването на конференцията. – Днес кирилицата не е достояние единствено на българския народ. Тръгнали от нашите земи, буквите вече озаряват много по-широко духовно пространство и обединяват стотици милиони хора. Превърнала се в най-ценния наш дар към човешката цивилизация, кирилицата изгражда мостове, свързва светове, стопява разстояния и различия“, заяви още държавният глава.
Конференцията е първо стъпало пред възстановяване на нашето място на будител в славянските култури. Затова е необходима подкрепа отвсякъде, смята проф. Бърлиева. Изключително важно е да се започне с образованието на младите, от най-ранна възраст да познават нашите азбуки. Трябва да се преодолеят агресивните намеци, че кирилицата е създадена не в България, а някъде другаде.
„Това са неща, които много често идват от Русия – казва изследователката. – Има такъв епизод, свързан с нашата наука. След 9 септември 1944 г. Институтът по кирилометодиевистика, който се занимава с проблемите на кирилицата, е бил забранен от руските емисари, както и Институтът по славистика – България е единствената страна без такъв институт, за разлика от останалите славянски народи. Преди няколко години имаше и изказване на руския президент Путин, че кирилицата е създадена в Македония. Ние тук скочихме, стана полемика, което не беше нито особено полезно, нито възпитателно. Не трябва да реагираме само по конкретен повод, а последователно и обосновано
чрез научната истина да популяризираме историята на нашата азбука.
Трябва даваме отпор и на твърдения, че нашата азбука е космическо явление или че е най-старата писменост на човечеството – има и такива залитания. Тези неща пречат на хората да приемат дори някои абсолютно доказани исторически истини.
Почитаме Константин-Кирил Философ като създател, заедно със своя брат Методий, на славянската писменост. Ала още по-значим е той в ролята си на творец на старобългарския литературен език, признат за третия класически език на християнството в средновековна Европа наравно с гръцкия и с латинския – казва проф. Бърлиева. – Българските земи открай време са давали простор на старата графична култура – гръцкото и латинското писмо, готската азбука, глаголицата и разбира се, кирилицата.
Трябва винаги да подчертаваме, че кирилицата е създадена в България от учениците на Кирил и Методий и е най-големият ни принос в европейската култура.
И ако ги нямаше просветените владетели от Кирило-Методиевата епоха, нищо от това свято дело нямаше да бъде съхранено днес.
И вероятно – като в земите на западните славяни, щяхме да пишем на латиница. Не бива да забравяме също така, че Кирил и Методий разчупват гръко-римския модел на европейската култура и привнасят в него славянския елемент. Затова нека обучаваме младите хора да знаят, че азбуката е един от основните параметри на националната ни идентичност, че ни е пазила от всякакви асимилации и че не трябва да се отказваме от нея.“
Друг проблем е, че в цяла Европа катедрите по славистика, българистика и т.нар. малки славянски езици се закриват за сметка на русистиката, подчертава проф. Бърлиева. Тревожен е и фактът, че от 200 лектората по български език в чужбина са останали едва 39.
И държавата ни не прави почти нищо, за да спре тази негативна тенденция. А равносметката от това бездействие е еднозначна – страната ни се лишава от средища, които да подготвят посланици на българската култура по света.
„За мен това е безхаберие и поредна демонстрация на липсата на всякаква чувствителност към духовността. Но духовното не носи приходи – коментира проф. Славия Бърлиева. – А веднъж прекъсната, традицията много трудно се възстановява.“
И дава пример с българистиката в Ягелонския университет в полския град Краков – научен център с големи традиции, образовал десетки палеослависти. В момента няма студенти, защото нашите лекторати нямат възможност да организират посещения в България и да създават интерес към страната, а не само към нейния език. Да може един студент, който току-що се е запознал с азбуката и с някакви основи на нашата история, да дойде у нас и да види какво предлага българската култура. Това, разбира се, изисква средства, но те няма да бъдат похарчени нахалост, ако бъдат дадени.
Научният форум „И ний сме дали нещо на света“ събира видни наши учени, както и българисти от 11 държави. Акцент в техните доклади е азбуката като български принос в славянската писменост и в световната културна съкровищница. Езиковедите засягат теми за графичните знаци върху паметници.
Проф. д-р Светлина Николова разви темата „Значението на кирилицата в контекста на средновековната писмена култура“. Тя подчерта, че кирилицата отговаря на съвременния на нейната поява основен принцип, възприет за азбуките на всички европейски и семитски езици по това време – да се обозначават звуковете. Кирилицата е свързана с гръцката азбука и с глаголицата, има приемственост.
Кирилицата съхранява връзката си с предходните писмени системи, използвани в нея, при това запазвайки отразяването на всички особености на старобългарския език, започнало още чрез глаголическата азбука. Проф. Николова добави, че тази приемственост не означава само подражание. Глаголицата възприема не само принципа на фонетична азбука, но прави и въведение – за създаването на азбука на книжовен език, който да се опира на жив, говорим език. Тя подчерта и ролята на българските владетели за установяването на славянската книжнина в Европа.
За усвояването и „присвояването“ на старобългарското книжовно наследство говори проф. д-р Мария Спасова. „Ако България спаси от унищожение най-важните от глаголическите Кирило-Методиеви преводи, то Киевска Рус съхрани значителна част от старобългарското ни книжовното наследство и прие от България кирилицата за своя официална азбука“, заяви тя.
Доклад на тема „Древна графична култура по българските земи – предглаголическите писмени знаци и системи“ изнесе проф. д-р Славия Бърлиева. Тя подчерта, че за повечето хора понятието писменост са знаците, които записват речта. „За нас е трудно да си дадем сметка, че писмеността е самостоятелна система от знаци, със собствена вътрешна логика и правила – посочи изследователката. – Когато говорим за нея в европейския западен контекст, автоматично я приемаме за азбучна писменост, игнорирайки другите графични системи“, добави тя. Според нея всички писмени системи със или без фонетична информация трябва да бъдат наричани писменост. И разказа, че по българските земи са запазени следи от най-ранните опити на човечеството за писмена комуникация, като даде пример с плочката от Градешница и Долнослав.
Проф. д-р Андрей Бояджиев представи доклада си „Ранната кирилица и датировката на старобългарските паметници“. Той акцентира върху трудностите, свързани с тази датировка. И подчерта, че е известно, че кирилицата е създадена някъде в края на IX и началото на Х век. Самата кирилица отразява различни правописни графически решения, което много затруднява датировката на паметниците и връзката с ръкописното наследство. Писмото на епиграфските паметници не може пряко да бъде свързано с кирилските ръкописи, подчерта проф. Бояджиев.
Доклади за кирилицата изнесоха още проф. Барбара Ломаджисто и проф. Джорджо Дзифер от Италия, д-р Никос Мертзимекис от Гърция и проф. д-р Юрген Фуксбауер от Австрия.
Има идея научната среща да стане традиционна и да се провежда на всеки две години като платформа за представяне на нови научни факти и изследвания за кирилицата.