Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Facebook
Wikipedia
Стратегии на образователната
и научната политика
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • За авторите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • Начало
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • За авторите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
Няма резултати
Вижте всички резултати
Стратегии на образователната
и научната политика
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2020 Брой 18, 2020

Пробив в борбата с COVID-19

в Брой 18, 2020

Наши учени с обяснение на механизма на усложненията, пораждащи се от коварния вирус

Проучвания на учени от Института по биология и имунология на размножаването на Българската академия на науките, стартирали през 2010 г., ги насочват към това, че именно свръхреакция на един сложен белтъчен комплекс, наречен инфламазома NLRP3, е в основата на тежките усложнения при COVID-19. Инфламазомата е молекулен сензор в клетките, който реагира на среща с патоген и/или клетъчна увреда. В резултат на това се отделят сигнали за възпаление и може да настъпи и особен вид клетъчна смърт – пироптоза. При това клетките се разпукват и освобождават огромно количество сигнали за възпаление и опасност, на които реагират съседни клетки от тъканите, както и клетки на имунната система. Нормално, мъртвите клетки се изяждат от клетки на имунната система, каквито са макрофагите, но в случая сигналите пътуват много по-надалеч.

Инфламазомата е част от механизмите на вродения имунен отговор и дълги години се считаше, че присъства само в имунните клетки. Наскоро стана ясно, че такъв комплекс има и в други клетки – в тези в дихателните пътища и в изграждащите кръвоносните съдове. Проф. д-р Сорен Хайрабедян и проф.

Красимира Тодорова от ИБИР-БАН показват през 2016 г.  за пръв път в литературата (Nature Sci Reports 2016) възможност тази инфламазома да се активира дори в епителни клетки, създаващи имунотолерантна среда, което да доведе до сигнали за възпаление и клетъчна смърт. Две години по-късно тези данни са потвърдени и при пациенти от екип, ръководен от Университета „Лудвиг Максимилиан“ към „Макс Планк“ (Reproduction, 2018).

„Първите данни за тежка дихателна недостатъчност в резултат на т.нар. „цитокинова буря“ и сеп-
сис ни наведоха на мисълта, че именно този сложен молекулен комплекс може да има връзка с това, тъй като блокирането на инфламазомата в експериментални модели на сепсис спира процеса“, поясняват нашите учени. При по-висок вирусен товар или при наследствено предразположение към по-силна от нормалната реакция, инфламазомата в епителните клетки на белия дроб, както и в клетките на малките съдове може да се активира. Странното е, че в белодробните клетки това може да доведе до отделяне на възпалителни сигнали, но едновременно с това се заздравява контактът помежду им. При прилежащите микросъдове обаче ефектът може да е драстичен – значителна клетъчна смърт, с разпукването им, което да причини нарушения в газовата обмяна или в кръвотока. Съвсем нови научни статии от 20 – 23 април 2020 г. потвърждават това при пациентите с COVID-19, показвайки тежки феномени на кръвосъсирване в малките съдове.

Инфламазомите са свързани с различни заболявания, в които участва имунната система, вкл. диабет, множествена склероза, хроничен улцеративен колит, ревматоиден артрит, подагра и сепсис. Модели на сепсис се прекъсват с блокиране на инфламазомата с инхибитор. Хлорокинът, който е изследван като потенциално средство срещу COVID-19 и се дава при болни с ревматоиден артрит и лупус, е директен блокер на същата инфламазома и може да потисне модел на сепсис. Най-често се цитират механизмите му на действие, установени през 80-те – 90-те год. на миналия век, тъй като инфламазомите са открити едва наскоро.

Хипотезата на двамата учени от ИБИР би могла да обясни както случаите при млади хора – свръхактивация на инфламазомите, така и по-тежко протичане при хора с високо кръвно, диабет, атеросклероза, тъй като при последните първо се засягат именно клетките на малките съдове. Важно е да се отбележи, че инфламазомите участват в самата патогенеза на диабета и атеросклерозата и вече са активни. Блокирането на инфламазомите води до спиране на модели на възпаление на съдовете при болест на Кавасаки, протичаща с възпаление на коронарните съдове и висока температура.


Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:

СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);

ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;

БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.

Етикети: Наука
Споделяне5TweetСподеляне
Предишна статия

Нищят „мистерията на Вселената“

Следваща статия

По-голямо старание при е-обучението

Следваща статия
По-голямо старание при е-обучението

По-голямо старание при е-обучението

На върха на знанието

На върха на знанието

Ученици помагат на учители в новата електронна среда

Ученици помагат на учители в новата електронна среда

Последни публикации

  • Годишно съдържание сп. „Стратегии на образователната и научна политика“, 2020 г.
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 6/2020, година XXVIII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 5/2020, година XXVIII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2020, година XXVIII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 3/2020, година XXVIII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 2/2020, година XXVIII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 1/2020, година XXVIII
  • Годишно съдържание на сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, 2019 г.
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 6/2019, година XXVII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 5/2019, година XXVII
  • Социален диалог и образование – традиции и съвременни потребности на пазара на труда
  • Интегрирано STEM образование: състояние, предизвикателства и перспективи
  • Обучението от смесен тип (Blended Learning) – предизвикателства и перспективи
  • Образователният продукт и маркетинговата концепция в управлението на висшите училища
  • Мотивацията на студентите при избора на учителската професия
  • The Role of the Positive Psychological Climate in the School Class
  • „Образователни кинохоризонти“ в полето на медиа образованието
  • Научно-практическа конференция „Предизвикателствата на съвремието и качеството на образование“
  • Сп. Стратегии на образователната и научната политика, година XXVII, книжка 4, 2019
  • Marketing Communications of Education – Semantics’ Communicative Approaches
  • Конкурентоспособност на висшите училища в контекста на интеграцията между наука, образование и бизнес
  • За логиката на точкуването на научната продукция според Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България
  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • За авторите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG