Артефакти с история

За втора поредна година Парламентарната комисия по образованието и науката връчва наградата „Училището в музея, музеят в училището“.
Една прекрасна инициатива на Парламентарната комисия по образованието и науката прерасна и в Национална програма на МОН – „Осигуряване на съвременна образователна среда“. „Училището в музея, музеят в училището“ обхваща все повече културни и образователни институции в цялата страна. Идеята е учебните занятия и извънкласните форми да се провеждат в музеи, в галерии и библиотеки. Няма как да говорим за модерно образование, без да дадем възможност на децата да учат чрез преживяване, чрез практики и игри. Именно това прави знанията трайни.
Инициативата има свое продължение. През 2019 г. Парламентарната комисия по образованието и науката учреди награда в конкурса „Училището в музея, музеят в училището“. През 2020 година тя бе връчена за втори път. А неин носител стана Регионалният исторически музей в Русе. Той се представи с образователната си програма „Русезнание“. Към днешна дата програмата е подбрала 18 теми за работа, свързани с местното културно и природно наследство. Програмата е подходяща за учениците от I до IX клас.
За последните две години тематично е обвързана с 4 образователни модула, подкрепени от Министерството на културата.
Само за последните две години Програмата му е обхванала 2181 души,
а конкретно в 4-те модула са участвали 636 деца от училища, частни занимални и Център за работа с деца на улицата към сдружение
„Еквилибриум“. Част от обучителните модули са реализирани в партньорство с Историческия музей в Свищов и музея в Тутракан.

В Регионалния исторически музей в Русе предлагат интерактивни игри за децата

Програмата „Русезнание“ е вече на повече от 10 години и сме се опитали да я направим като системно обучение, което да стъпва върху формите на наследство, които са от Северна България, Долен Дунав и по-конкретно от региона на Русе“, казва директорът на РИМ – Русе, проф. Николай Ненов. На мнение е, че това е важно, защото чрез музейните педагогически програми фокусът се поставя преди всичко върху местното наследство. „Основен аргумент в диалога между Музея и неговите аудитории се явява артефактът. От тази гледна точка, музейните педагогически програми работят чрез експонатите в Музея и така разказват истории и свидетелстват за местни събития, хора и факти“, допълва той.
Кандидатствайки през 2020 г. за наградата на Парламентарната комисия по образованието,
РИМ – Русе, представя конкретен модул, който е свързан с програма, която се реализира в Екомузея с аквариум. Програмата има четири различни модула, съобразени с четирите годишни сезона. „Екомузеят в Русе търси и намира форми на единство между човека и природата. Тъкмо чрез сезоните виждаме това единство“, казва проф. Ненов.
В първия обучителен модул – „Пролет“, фокусът е поставен върху птиците, водолюбивите газещи и плаващи животни. За по-лесното усвояване за децата са подготвени множество игри, свързани с възприятията – чрез пипане опознават света наоколо. Всеки модул е обвързан с определено събитие. Ето например „Пролет“ е съпътстван от Международния ден на птиците –
1 април, а „Лято“ – от богатството и разнообразието на дунавски риби и Деня на река Дунав –
29 юни. Тогава музейните работници разказват за риболова и рибарските общности, за уменията на рибарите, които са свързани с природата, животинските видове, местата за улов, природните пейзажи около реката, ветровете и готварските рецепти.
„Тук виждаме богато разнообразие от знания, което може да събуди интереса и да провокира всички участници“, допълва моят събеседник. Темата на „Есен“ е с фокус върху тайнствения живот на прилепите. Те са изключително важни бозайници, разнообразни са във формите си и начините си на придвижване.
В рамките на образователната програма правят връзка с пещерата Орлова чука в природен парк „Русенски Лом“, която е зимовище на прилепи от Северна България и Южна Румъния. Акцентът на събитията е Международната нощ на прилепите, която се отбелязва през октомври.
В обучителния модул „Зима“ акцентът е поставен върху ледената епоха и изчезналите животински видове. В РИМ – Русе, имат експонирани вкаменелости на кости на доисторически бозайници на над 6 млн. години, на различни хоботни бозайници и космат мамут, който е и връзката с ледената епоха. В рамките на интерактивните занимания учениците изработват колиба от мамутски кости. За всички тези активности има специално екомузейно помагало – дидактическо средство, което обединява отделните занимания и сезоните и прави връзка със задачите, текстовете и посланията. „Получава се една интерактивност, която може да се случи само тук, в музея. Продуктът, който сме създали, изцяло отговаря и на замисъла на педагогиката и на музейните политики за общуване с наследството“, разказва директорът на РИМ – Русе.
По време на онлайн обучението заниманията с учениците в Музея не спират. Още през април музейните работници се захващат с подготовката на интерактивни игри. „Един от основните моменти в общуването между музея и публиката е артефактът, експонатът“, пояснява проф. Ненов. Затова в онлайн общуването залагат на конкретни артефакти с история. „Те са много важни, особено когато говорим за близкото минало – времето на социализма. Когато има лична история на конкретен човек с някакво преживяване, времето, за което става дума – близко или по-далечно, оживява по-лесно. Използваме артефактите с история, за да скъсим дистанцията и да има повече възможност за убедителност в опита ни за интерпретация на миналото“, допълва моят събеседник.
Проф. Ненов отбелязва, че музеите в България се нуждаят от законова база, с която да се признае научният им статут.
„В Закона за културното наследство музеите са посочени като културни и научни институции, а в Закона за развитие на академичния състав не са описани начините, по които музейните специалисти могат да развиват своята кариера“, казва той. Посреща с радост гласуваните на второ четене в Парламентарната комисия по образованието и науката текстове в Закона за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалната квалификация. Тези промени откриват възможност за академична кариера и на музейните работници. „Това е важно, защото музеите са единствените алтернативни места, където човек може да се развива, без непременно да е университетски преподавател или да работи в институт на БАН. Музеите съдържат в себе си изключително ценно знание, което без научен подход и изследване няма как да стигне до хората. Тази промяна е много важна не само за музейните работници, а и за всички хора, като цяло“, обяснява ученият.
Съвсем наскоро в РИМ – Русе, представят изложбата „Пазителите на пръстените“, която се фокусира върху три златни пръстена от различни епохи. Тя е базирана върху труда на шестима археолози, които са работили на 18 обекта в страната през последните две години.
„Но не само археолозите работят в музеите. Тук са важни и историците, биолозите, етнолозите“, отбелязва проф. Ненов. Той се занимава с етнология и заедно с колегите си работи по-няколко различни проекта, като фокусът им е поставен върху рибарите и наследството на рибарските общности по Дунав. Идеята е да се проучи и покаже значимостта на нематериалното културно наследство, което се съдържа в знанията и уменията на рибарите и рибарските общности по поречието на трансевропейската река. Проектът е съвместен с музея в Лом и планират съвсем скоро заедно да открият изложба за живота и поминъка на рибарите от Лом и блатото Орсоя.