Надежда Джорева – X клас, специално отличие за отборен победител
Национална търговско-банкова гимназия – София
Научен ръководител – Силвия Михайлова
Естествените науки водят началото си от натурфилософията, която е спекулативна дисциплина, занимаваща се с тълкуването на природните явления. Постепенно в рамките на философията на природата се развива експериментално направление, основано на проверими данни за структурата на материята и структурата на материята. Така възниква физиката – фундаменталната наука, която определя нивото на развитие на съвременната естествена наука.
Някои физични явления възникват още в древността. Те се доразвиват от Аристотел, Архимед. Италианският физик Галилео Галилей поставя началото на физиката като самостоятелна наука в началото на XVII век. За основоположник на класическата физика се счита английският физик Исак Нютон. В началото на ХХ век се появяват нови открития, като рентгенови лъчи, радиоактивност и закона на Планк. Благодарение на тези открития започва изграждането на съвременната физика. Галилео Галилей е считан за основоположник на съвременния научен метод. Той е определян като „баща на съвременната физика“. Друг бележит физик и учен е Исак Нютон, който поставя основите на класическата механика. Алберт Айнщайн е признат за разработването на общата теория на относителността, която формира основата на съвременната физика заедно с квантовата механика. Английският учен Майкъл Фарадей допринася за изучаването на електромагнетизма и електрохимията. Никола Тесла също е допринесъл за развитието на електромагнитната индукция и електромагнитните вълни. Джеймс Кларк Максуел е шотландски физик. Най-забележителната му работа е във формулирането на теорията за електромагнитното излъчване. Френският физик Мария Кюри е първата жена, която печели два пъти Нобеловата награда в две различни категории – физика и химия. Тя е известна с работата си по радиоактивност.
Основните климатообразуващи фактори са слънчевата радиация, атмосферната циркулация и подстилащата повърхност. Слънчевата радиация е главен фактор за формиране на климата, тъй като топлинният ефект на радиацията определя в най-голяма степен неговия характер. Затоплянето, като фактор, зависи от продължителността и интензивността на слънчевата радиация. То зависи от ъгъла на падане на слънчевите лъчи и от подстилащата земна повърхност (релефа, водните басейни, растителността). Атмосферната циркулация се изявява като климатообразуващ фактор главно чрез постоянните и периодичните ветрове, чрез климатичното въздействие на циклоните и антициклоните. Хората все повече влияят върху температурата на Земята чрез изгаряне на изкопаеми горива, изсичане на гори и отглеждане на добитък. Това добавя огромни количества парникови газове към тези, които се срещат естествено в атмосферата, увеличавайки парниковия ефект и глобалното затопляне.
* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.
