РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
За необходимостта от национален цитатен указател и възможностите на университетските библиотеки да съдействат за съставянето му (из опита на библиотеката при ИУ – Варна, 2014 – 2020 г.)
Резюме. Въвеждането на нови библиометрични показатели за измерване на научната дейност поставя пред университетските и научните библиотеки в България необходимостта от създаване на бази данни с цитирания на преподавателите и учените във всяка научна организация. Отделните държави създават свои цитатни указатели. Наближава времето да се реши и въпросът под чие ръководство да бъдат обединени цитатните документални ресурси и как да се създаде Български индекс за научно цитиране или Национален цитатен указател, в частност и такъв по обществени науки. Целта на статията е да анализира съществуващи практики за библиографиране на научни цитирания и да повдигне въпроса за създаване на Национална платформа, която да ги обединява, а впоследствие и за създаването на Национален цитатен указател, и в частност такъв по обществени науки. Те са по-слабо представени от точните науки, например в платформите Scopus и Web of Science, които са най-влиятелните в света и публикуването и цитирането в тях са с по-голяма тежест при формирането на минималните национални изисквания за академично израстване. На основата на историческия подход и сравнителния анализ се извежда практическият опит на страни, създали такива указатели и постигнали сравнително добри резултати в отразяването на научните цитирания. Предложен за дискусия е модел за изграждане на условна йерархична структура за обмен на цитирани данни. Oтделните университетски библиотеки имат нужда от точни критерии кои цитирания да описват и как ще се формира Българският указател за научно цитиране.
Ключови думи: научно цитиране; университетски библиотеки; цитатен указател; България; Национален цитатен указател
Вяра Ангелова
Библиотека при Икономическия университет – Варна
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Висше образование по културно-историческо наследство: българският опит
Резюме. Статията систематизира информация за съществуващите учебни програми по културно наследство в пространството на българското висше образование. Данните показват, че в 11 български университета може да се придобие диплома по културно наследство. 17 магистърски и 3 бакалавърски програми обучават над 500 студенти годишно. Акредитирани са и две докторски програми. Богатото разнообразие от учебни планове е обективен резултат от комплексната структура на културното наследство, само по себе си. При все това, приемам, че това разнообразие е резултат и от осезаемата фрагментираност на системата на висшето образование в България. Заключението предлага подходи за надмогване на споменатата фрагментираност, тъй като интердисциплинарността на научната специалност предполага консолидиране на компетенциите и усилията с оглед на по-добри резултати в академичното пространство.
Ключови думи: България; висше образование; университет; културно наследство
Вера Бонева
Университет по библиотекознание и информационни технологии
This content is for members only.
ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
Преживявания на студенти в условията на пандемия от Covid-19
Резюме. Чрез методологическия подход на качествените изследвания за провеждане на емпирично изследване в социалните науки се разкрива влиянието на пандемията от COVID-19 върху преживяванията на студенти за настоящето и проекциите им за бъдещето. Резултатите показват, че голяма част от тях намират позитиви от социалната изолация във възможността да обърнат повече внимание на значимите за тях хора и да работят по-целенасочено върху собственото развитие. От друга страна, се разкриват сериозни страхове, основен от които е за здравето и живота на близките им, както и за бъдещето, за кариерното им развитие и реализация. Социалната изолация понасят трудно, тежко и голяма част от тях преживяват психичното си състояние като разклатено, като депресивно. Като цяло, студентите имат негативно отношение към обучението от разстояние – онлайн, като го смятат за по-некачествено от присъственото обучение и оценяват това обучение като риск за своето професионално изграждане и последващата реализация на пазара на труда.
Ключови думи: преживяване; нагласи; страхове; психично състояние; социална изолация; COVID-19
Валери Стоянов
Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Promoting the Internationalization of Speech-Language Pathology Education: The Bulgarian-American Cooperative Experience
Abstract. Several collaborative projects between South-West University in Blagoevgrad, Bulgaria, and 8 universities in the USA have worked well to improve the overall competence of students in speech-language pathology programs and practicing clinicians to better meet the needs of individuals with fluency and voice disorders. The US Fulbright Senior Specialist and EU Erasmus+ exchange programs serve as effective instruments that provide systemic and long-term impact supporting innovation and fostering contemporary teaching methods. These international projects prepare students and faculty succeed in a global, multicultural society, and in doing so, advance speech-language pathology as an evidence-based allied health science discipline.
Keywords: speech-language pathology; internationalization; higher education; Erasmus, Fulbright
Robert F. Orlikoff
East Carolina University, Greenville – North Carolina (USA)
Dobrinka Georgieva
South-West University “Neofit Rilski” – Blagoevgrad (Bulgaria)
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Компетентностен анализ на учебно-преподавателската дейност като рефлексия към качеството на висшето образование
Резюме. Компетентностният подход и иновациите в образованието са един от лостовете за развитие на качеството в академичното образование. В Стратегията за развитие на висшето образование 2021 – 2030 (проект) са изведени редица приоритетни области и цели за развитие на висшето образование. В статията тези цели се операционализират чрез компетентностен анализ на актуализирани учебни програми от направление 1.2. „Педагогика“. Уточняват се редица понятия и научни постановки на метаниво, така че да се очертае операционалната научна структура на компетентностния подход. Прави се качествен критериален анализ на учебно-преподавателската дейност с цел да се очертаят водещите подходи в академичното преподаване, видове компетентности, заложени в учебните програми, ефективни методи на преподаване и обучение.
Ключови думи: компетенции; анализ; висше образование
Румяна Неминска
Тракийски университет
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
ОБРАЗОВАНИЕТО В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Първа седмица дистанционно обучение в СУ „Иван Вазов“ в Стара Загора
Резюме. Представени са резултати от изследване с цел подпомагане на ръководството на СУ „Иван Вазов“ в Стара Загора при създаване на условия за организиране на обучение и осигуряване на подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии през март 2020 г. Анализирани са резултати от анкети за установяване степента на удовлетвореност и на умора на учители, ученици и родители, свързани с това училище, от подготовката за дистанционно обучение и първата седмица от провеждането му. Дистанционното обучение е въведено от Министерството на образованието от 16 март 2020 г. във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на България и свързано с пандемията COVID-19.
Ключови думи: дистанционно обучение; COVID-19; дигитална компетентност; уебинар; самооценка
Тони Чехларова
Институт по математика и информатика – БАН
Динко Цвятков
СУ „Иван Вазов“ – Стара Загора
Неда Чехларова
Лесотехнически университет
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Поглед към ранната история на българското морско образование посредством нейното документално наследство
Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: Издателство ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 2021, 204 стр.
Иван Русев
Икономически университет – Варна
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
